Вносът на 50 000 работници от трети страни и завръщането на емигранти "охлаждат" пазара на труда

Златната ера на бързото забогатяване за българските служители е към своя край. След десетилетие на агресивен растеж на доходите, 2026 година слага спирачка на двуцифрените увеличения на заплатите. Това прогнозира експертът по човешки ресурси Георги Първанов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Според него пазарът на труда навлиза във фаза на "охлаждане", диктувана от масирания внос на кадри от трети страни и икономическите проблеми в Западна Европа, които връщат българите у дома.

"Моето мнение е, че 2025 г. беше последната година с толкова сериозен двуцифрен ръст, а за настоящата 2026 г. очаквам повишението на заплатите да бъде около 9-10%", заяви Първанов. Данните сочат, че докато през 2025 г. ръстът е бил между 12-13%, сега бизнесът затяга коланите. Още по-песимистични са прогнозите на водещи международни компании, които очакват повишение от едва 6-7% – стойност, която едва би покрила реалната инфлация в страната.

Внос на конкуренция: 50 000 работници натискат заплатите надолу

Зад евфемизма "балансиран пазар" се крие нова реалност за българския работник – той вече има по-евтина конкуренция. Първанов отчита рязък скок във вноса на работна ръка – от под 20 000 души през 2023 г. до очаквани 50 000 през 2025 г.. Този приток на кадри от трети страни ефективно запълва отворените позиции и премахва натиска върху работодателите да вдигат заплатите, за да привлекат персонал.

Въпреки огромния интерес към работа в България, административната тежест остава пречка. "Процесът по издаване на работна виза може да отнеме между 5 и 9 месеца, а българските посолства не са подготвени за такъв наплив", предупреждава експертът, визирайки липсата на дипломатически представителства в ключови донори на работна ръка.

"Носталгия" или бягство от рецесията?

Друг фактор, който променя баланса на пазара, е завръщането на българите от чужбина. Според прогнозата на Първанов, през 2026 г. поне 40 000 наши сънародници ще се приберат в родината. Най-големите групи идват от Германия и Великобритания – икономики, които в момента изпитват сериозни затруднения.

Докато експертът отдава това на "носталгия" и "желание да бъдат близо до семейството", икономическата логика подсказва, че свиването на пазарите на Запад прави България по-атрактивна дестинация за оцеляване, където съотношението доходи-разходи става все по-приемливо.

Еврото: Надежда за инвестиции или риск за цените?

В годината на очакваното влизане в Еврозоната, надеждите на бизнеса са свързани с повишаване на инвестициите и доверието към България. Първанов отбелязва, че страната ни все още е в дъното на класациите по доходи в ЕС, но "наваксва с бързи темпове". Въпросът, който остава отворен, е дали забавянето на ръста на заплатите до едноцифрени нива, комбинирано с потенциалния инфлационен натиск от еврото, няма да доведе до реално обедняване на работещите българи точно в момента на интеграцията.

Тенденцията е ясна – работодателите вече не залагат само на парите. Акцентът се измества към допълнителните придобивки, работната атмосфера и стила на управление като инструменти за задържане на служителите, вместо директното наддаване със заплати.