Проф. Петър Стоянович: Когато крадяха умерено, България постигаше чудеса"

България е успяла да постигне забележителен напредък два пъти през XX век, въпреки сериозните национални трудности, но не успя да повтори това "чудо" след демократичните промени. Това е основен извод от интервю с известния български историк проф. Петър Стоянович, публикувано във вестник "24 часа".

Професорът обяснява, че в навечерието на Балканската война от 1912 г. страната ни е извървяла само за едно поколение "пътя от изостанала османска провинция до прилична европейска държава", като дори е надминавала по някои показатели съседните страни и се е конкурирала с Италия и Испания, въпреки че е била почти изцяло селска.

"Неслучайно говорят за българското чудо", отбелязва проф. Стоянович.

След тежките национални катастрофи ситуацията в страната е била изключително трудна, но въпреки това България успява да се възстанови.

"Въпреки репресивните ограничения на Ньой, негласната гражданска война, опитите на Москва и на петата ѝ колона у нас да сменят с оръжие държавното устройство, надмогвайки наложеното сред народа и главно интелигенцията униние, за около 20 години България поема въздух и постепенно корабът вдига носа", обяснява историкът.

Факторите за българския успех

Според проф. Стоянович второто "българско чудо" се дължи на няколко фактора: разумна правителствена политика, умерени и последователни стопански инициативи и управлението на цар Борис III, когото определя като "забележителен държавник".

Сред принципите, допринесли за успеха на страната, историкът изброява:

• Образование в западни държави и прилагане на наученото у дома
• Добро образование като гаранция за социално израстване
• Деполитизация на армията и службите
• Умерена корупция
• Ефективни наказания и санкции
• Политика, водена от хора с реални качества и възможности

Защо не се повтори чудото след 1989 г.?

Отговаряйки на въпрос защо 35 години след началото на прехода България не може да се сравни с Германия 35 години след Втората световна война, проф. Стоянович отхвърля обяснението с американската финансова помощ по плана "Маршал". Според него планове като "Маршал" са просто средство, което трябва да е съчетано с:

"Трудолюбие, почтеност, геостратегическо постоянство, липса на чужди измекяри, оправдано самочувствие, ясен прочит на миналото и единно възпитание от семейство, църква и училище", споделя историкът.

"Обзалагам се, че днес ще е по-лесно да намерим парите, отколкото добродетелите", заключава проф. Стоянович.

По отношение на социалистическия период, професорът отбелязва, че след 9 септември 1944 г. "нито обществото има избор, нито държавата ни е свободна", определяйки като "наивно" мнението, че репресиите са могли да бъдат спрени само със силите на гражданите.