Технологичният предприемач анализира рисковете за работните места и нуждата от адаптация

Изкуственият интелект вече не е абстрактна концепция от бъдещето, а реалност, която пренаписва икономическите правила. Технологичният предприемач Доброслав Димитров коментира тънката граница между ползите и рисковете от навлизането на AI в ежедневието и бизнеса в ефира на предаването „Ничия земя“.Според експерта, основният въпрос, който вълнува обществото през 2026 година, не е дали технологиите ще съществуват, а дали ще служат като инструмент за продуктивност или като заместител на човешкия труд.

Враг или приятел?

Димитров, който е част от ръководството на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската работодателска асоциация иновативни технологии (BRAIT), разгледа двойствената природа на новите технологии.

"Ще ни служи или напротив – ще ни подвежда? В наша полза ли е или в наша вреда?", са част от ключовите въпроси, които определят посоката на развитие на сектора, стана ясно от анонса на предаването по NOVA.

Битката за работните места

Един от най-чувствителните аспекти на технологичната революция остава заетостта. Докато бизнесът търси ефективност, служителите се изправят пред предизвикателството да докажат своята незаменимост в среда, където алгоритмите изпълняват все по-сложни задачи.

Позицията на технологичния сектор остава консистентна – AI трябва да се разглежда като партньор, който изисква повишаване на квалификацията, а не като директна заплаха. Въпреки това, икономическите експерти предупреждават, че скоростта на навлизане на тези технологии изисква спешни мерки в образователната система и трудовото законодателство.

Участието на Димитров хвърля светлина върху това дали страховете от масова безработица са преувеличени, или обществото трябва да се подготви за сериозни структурни промени.