Потребителите възприемат технологията като обикновена машина, а тя изисква контекст и диалог

След първоначалната вълна от еуфория около навлизането на изкуствения интелект (AI), фокусът на общественото внимание се измества към реалните социални и професионални последици от технологията. В неделното издание на предаването "България сутрин" Доброслав Димитров от БАСКОМ анализира рисковете, свързани с така наречените "халюцинации" на алгоритмите и липсата на умения у потребителите за работа с тях.

Необходимостта от халюциниране

Според експерта, способността на изкуствения интелект да генерира неточности е неразривно свързана с неговата природа на творчески и когнитивен инструмент.

"Изкуственият интелект може да замени немалък брой хора, които са с особен естествен интелект. И изкуственият интелект халюцинира от ден едно. Няма как да не халюцинира", заяви Доброслав Димитров в ефира на "Bulgaria ON AIR". Той поясни, че за да бъде технологията толкова впечатляваща, колкото е ChatGPT през последните три години, тя не може да бъде "религиозно точна".

Грешното възприятие за технологията

Основният проблем пред масовото използване на AI остава начинът, по който хората го възприемат. Димитров подчерта, че потребителите продължават да третират изкуствения интелект като стандартна машина или търсачка, вместо като персона или събеседник. Според него правилният подход изисква предоставянето на подробен контекст.

Без ясно зададени рамки дори човек би отговорил неточно, а при алгоритмите това води до подвеждащи резултати. Димитров отбеляза с критичен тон, че въпреки наличието на технологията от години, много хора все още не са се научили да я използват ефективно.

Опасното съгласие

Експертът предупреди и за специфичен риск – склонността на изкуствения интелект винаги да бъде в услуга на потребителя. Това може да доведе до потвърждаване на грешни или дори опасни убеждения, ако алгоритъмът бъде подтикнат към това чрез дълъг спор или емоционален натиск.

"Това не е вина на технологията, а на инструкциите, заложени от хората, и на начина, по който тя се използва", допълни Доброслав Димитров. Той припомни, че проверката на информацията от повече от един източник остава задължителна, тъй като нито човекът, нито машината могат да гарантират абсолютна достоверност.