Св. княз Борис I Михаил е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България.

Той управлява от 852 до 889 г. След това се оттегля в манастир, където живее до смъртта си на 2 май 907 г. 

В политическото противопоставяне между Константинопол и Рим и техните църковни метрополии Борис успява умело да лавира и с дипломация. През 863 г. сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква.

За да разруши съюза, Византия започва война срещу България. Сключен е обаче мирен договор, който повелява Борис I да разтрогне съюза си с Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия. 

Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои от болярите и народа. След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. Непосредствено след това избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Бунтът е потушен с много кръв и сила. 

По същото време княз Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.