Норвежки доклад разкрива как технологичните гиганти експлоатират потребителите в търсене на печалба

Всеки ден милиарди хора по света използват Facebook, Instagram, Google и други дигитални платформи, но много от тях усещат, че нещо не е наред. Рекламите стават все по-досадни, функциите – все по-скъпи, а поддръжката – все по-безлична. Оказва се, че това не е случайност, а съзнателна стратегия на технологичните гиганти, разкрива нов доклад на Норвежкия съвет за защита на потребителите.

Докладът с название "Breaking Free: Pathways to a Fair Technological Future" (Освобождаване: Пътища към справедливо технологично бъдеще) анализира феномена, наречен "enshittification" – английски термин, който описва целенасочения процес на влошаване качеството на дигиталните продукти и услуги.

Когато печалбата е по-важна от потребителя

"Много хора имат усещането, че дигиталните услуги стават малко по-лоши, и това не е субективно впечатление. Промените са резултат от съзнателни решения като част от процес, наречен 'enshittification'," обяснява Финн Луцов-Холм Мирстад, директор по дигитална политика в Норвежкия съвет за защита на потребителите.Процесът често протича чрез множество малки промени, които поотделно изглеждат незначителни. Например, компаниите започват да предлагат услугата безплатно или на ниска цена, за да привлекат потребители. След като хората станат зависими от платформата – защото "там са всички приятели" или защото там съхраняват спомените си – компаниите постепенно влошават условията.
Започват да показват повече реклами, премахват функции, които даваха контрол на потребителите, или поставят досегабезплатни функции зад платен абонамент. Това се случва, защото компаниите знаят, че потребителите вече трудно могат да напуснат платформата.

Meta печели милиарди от измами

Един от най-шокиращите примери в доклада е Meta – собственикът на Facebook, Instagram и WhatsApp. Според вътрешни документи на компанията, цитирани от Reuters, около десет процента от годишните приходи на Meta идват от измамни реклами. Това означава впечатляващите 16 милиарда долара годишно.

"Meta генерира милиарди приходи от измами, извършвани спрямо нейните потребители. Дори когато ѝ бъдат наложени глоби – процедура, която се проточва с години – те представляват едва незначителна част от реализираните печалби," посочва Мирстад.

Според докладите всеки ден Meta показва на потребителите си около 15 милиарда високорискови измамни реклами. Компанията установява праг от 95 процента сигурност, преди да блокира измамни рекламодатели – което означава, че много подозрителни реклами продължават да се показват.

В същото време Meta не полага реални усилия да помогне на засегнатите потребители – нито когато техните профили се използват за измамни реклами, нито когато самите те стават жертва на измамите.

Как работи процесът на влошаване

Терминът "enshittification" е въведен от автора и активист Кори Доктороу. Процесът обикновено протича на няколко етапа:

Първи етап: Компанията предлага услуга, която функционира добре и има реална полза. Често тя е безплатна или на изкуствено занижена цена, за да привлече потребители.

Втори етап: С нарастването на популярността потребителите постепенно се заключват в услугата. Например, защото там са всички техни приятели, или защото платформата не позволява лесно прехвърляне на снимки и спомени към алтернативна услуга.

Трети етап: След като потребителите станат зависими, доставчикът започва да влошава условията. Появяват се повече реклами, премахват се функции, които даваха контрол на потребителите, а алгоритмите се настройват да показват повече спонсорирано съдържание.

Четвърти етап: Когато и бизнес клиентите станат зависими, натискът се насочва и към тях. Цените на рекламите се повишават или компаниите трябва да плащат за достъп до аудитории, до които преди са имали безплатен достъп.

Има ли спасение?

"Технологиите трябва да служат на хората. Необходимо е да ограничим концентрацията на власт в големите дигитални платформи и да я върнем на потребителите, иноваторите и обществото. Все още не е късно да обърнем посоката," заявява Мирстад.

В доклада Норвежкият съвет за защита на потребителите предлага конкретни мерки:

По-силни права за потребителите да контролират, адаптират, ремонтират и променят своите продукти и услуги.

Оперативна съвместимост и преносимост на данните като стандарт, така че преминаването към различни услуги да бъде възможно най-лесно.

Строго прилагане на конкурентното право, така че големите технологични компании да не могат безразборно да придобиват стартъпи и конкуренти.

По-добро финансиране на алтернативни дигитални услуги и инфраструктура, базирани на отворен код и отворени протоколи.

Намаляване на зависимостта на публичния сектор от големите технологични компании.

Последователно прилагане на законодателството в областта на защитата на потребителите и личните данни.

Международна подкрепа

Редица европейски национални потребителски организации се обърнаха към националните правителства с призив за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на услуги. Паралелно с това националните организации заедно с множество организации и експерти, сред които европейската потребителска организация BEUC, Amnesty International, European Digital Rights и Trans Atlantic Consumer Dialogue, сезираха с общо писмо Европейската комисия.

В него се настоява за намаляване на зависимостта от големите технологични компании и се отправя предупреждение относно рисковете от дерегулация.

Докладът "Breaking Free" е публикуван днес от Норвежкия съвет за защита на потребителите и е подкрепен от над 70 потребителски организации и експерти в Европа и САЩ.