Бюджетната комисия одобри списък с 33 нелоялни практики

Временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание прие първия пакет от мерки срещу високите цени у нас, съобщават от NOVA. Управляващото мнозинство внесе предложения за законови промени, които целят контрол над пазара чрез разширяване на дефинициите за нелоялни търговски практики и спиране на икономически необоснованото поскъпване на стоките и услугите.

Защита на конкуренцията и потребителите

Най-широко обсъжданите текстове засягат Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В ЗЗК списъкът с нелоялни търговски практики се разширява драстично от 13 на 33. По този начин Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получава значително по-големи правомощия.

Законодателите въвеждат изрично понятието "господстващо положение". За такава се приема ситуацията, при която големите търговски вериги поддържат еднакво високи цени. Според вносителите това води до сериозно изкривяване на пазара. Мерките по линия на КЗК минаха през комисията с пълно мнозинство, като единствено депутатите от ПП гласуваха с "против", а представителите на ДБ избраха позиция "въздържал се".

Промените в ЗЗП налагат директна забрана за увеличаване на цените на стоките и услугите. Мярката включва уточнението, че търговците имат право на поскъпване само когато то е икономически обосновано – например при нараснали разходи за труд, енергия, горива и доставки. Държавата планира сама да изчислява базовите цени, за да предотврати търсенето на вратички в правилата.

Контрол без пазарен натиск

Управляващите категорично отхвърлят обвиненията за натиск върху бизнеса, уверявайки, че промените носят ефективни механизми в рамките на закона.

Явор Гечев от "Прогресивна България" подчерта пред комисията: "Идеята е държавата да разполага с инструментариум за контрол, без да се нарушават пазарните принципи".

Министърът на икономиката Александър Пулев пое ангажимент да внесе промените максимално бързо в Министерския съвет, където държавата ще създаде специализирано междуведомствено звено. "Новите механизми дават възможност за по-ефективна борба с галопиращите цени, като същевременно се съобразяват с пазарната среда и конкуренцията", заяви Александър Пулев.

Министърът на земеделието Пламен Абровски подкрепи новите дефиниции с аргумента, че те "ще дадат по-голяма свобода за подкрепа на българските производители и за увеличаване на дела на българската храна на пазара".

Председателят на КЗК Росен Карадимов също застана зад мерките, но уточни, че институцията не бива да се превръща в ценови регулатор, а основната ѝ задача остава установяването на съгласувано поведение.

Разнопосочни реакции в парламента

Политическите формации в Народното събрание посрещнаха пакета от мерки с остри противоречия. ГЕРБ и ДПС подкрепиха инициативата, макар и с известни резерви. Владислав Горанов от ГЕРБ коментира, че предишното управление не е предприело достатъчно действия по темата. Атидже Вели от ДПС изрази опасение, че новият регистър може да създаде "прекомерна административна тежест, особено за малките производители".

Опозицията в лицето на "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане" отхвърли предложенията.

Мартин Димитров от ДБ предупреди за риск от прекомерен ценови контрол, който не адресира реалните причини. Асен Василев от ПП критикува текстовете с аргумента, че те "на практика прехвърлят тежестта на доказване върху бизнеса и създават предпоставки за санкции без достатъчно гаранции".

Цончо Ганев от "Възраждане" определи промените като "врата в полето, която няма да доведе до реален ефект върху цените или пазара".