Според анализа „Здравен барометър“, българинът „живее в здраве“ около 61-62 години

Българите имат по-кратък "живот в здраве", сочи анализът "Здравен барометър".

"В държавите, където има относително по-добри здравни детерминанти, хората живеят по-дълго, това се нарича "живот в здраве". Това значи не колко време живееш, а колко време от живота си прекарваш пълноценно - да може да се обслужваш сам, да не си на тежки лекарства и т.н. Българите живеят не много в здраве, но някъде към 61-62 година започваме да взимаме по една шепа хапчета, в Швеция тази възраст е с 10 години напред", каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет ”Св. Климент Охридски” и ръководител на проекта "Здравен барометър" в ефира на "Денят започва" по БНТ.

Проф. Даниел Вълчев потвърди, че българите са най-пушещата нация в Европа и с най-малка физическа активност. По думите му става ясно, че българите приемат най-много количество алкохол и имаме най-малко инвестиции в здравеопазване.

Деканът на Юридическия факултет коментира и темата с медицинските сестри и акушерките.

"Акушерките и медицински сестри имат възнаграждение под средната работна заплата. Колкото и много кадри да излизат, те няма да работят за тези пари. Можем по мек начин да окажем натиск върху системата", обясни той.

"Нашата здравна система е видимо ориентирана към това да диагностицира вече заболели хора, системата е лошо ориентирана. Профилактиката, която е основното нещо да не се стига до тежки заболявания, при нас е изключително занижена", уточни той.

Проф. Вълчев посочи, че е в екипа и на инициативата "Юридически барометър".

"Нашият екип прави изследването "Юридически барометър" вече 12 години, всяка година по два пъти, с малко прекъсване около ковид пандемията. Ние представяме данни за състоянието и развитието на правния ред в България, правим препоръки, каним гости, дискутираме актуални теми".