Приятели,

с лекота дадоха от нашите пари на пазителите на реда, макар и с много натиск отпуснаха, пак от нашите пари на майките на деца с увреждания, от нашите средства дариха на служители за допуснатите им грешки, от общите ни финанси си гласуват всяка година добри партийни доходи и на края на годината се събират ръководителите на държавните институции в зала и милозливо пускат по някоя сълза за неизлекуваните деца на България и ни помолят да свършим вместо тях добрината, това как ли се нарича?

Моето разбиране за благотворителност е дейност на верските и обществените институции, на богатите и спечелилите много през годината. Те трябва да даряват развитието на талантливи деца, за изключителни проекти, за по-високи постижения в науката, културата, спорта.

Но да искаш от тези които си ограбвал цяла година, вдигнал си им цените на жизнено важните инструменти за съществуване е нелепо. Когато имаш ДДС върху лекарствата, книгите, хляба и си освободил хазарта от такъв, проронената сълза е лицемерие.

Да правиш дарения от държавната субсидия е като да правиш помен с чужда пита!

Не написах това преди финала на рекламиращата ръководителите на институциите кампания за да не бъда посочен като коравосърдечен, но сега мога и да призова всичките ми приятели да дарявате от сърце и колкото ви е по-силите, но не го правете, като позволявате на ръководителите на институциите да се показват такива каквито не са.

Правете го така, че едната ръка да не знае какво прави другата!

Правете го защото искам да се гордеем не със състраданието, а с успехите ни.

Нидал Алгафари