България е първа в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания с над 66% от всички смъртни случаи

Д-р Стоян Стефанов, кардиолог в болница "Света Екатерина", разкри в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус", че няма една единна граница за високо кръвно налягане, валидна за всички хора. "Нямаме една граница за всички хора, трябва да се подходи напълно индивидуално за всеки отделен случай", обясни специалистът.

Според д-р Стефанов, България е на първо място в целия свят по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. "В България сме първи в целия свят по тази статистика и сме за поредна година шампиони по това да се разболяваме от сърце", подчерта той. Данните на Евростат потвърждават, че Южен централен район в България е регистрирал най-висок дял в ЕС - 66,2% от всички смъртни случаи се дължат на сърдечно-съдови заболявания.

Индивидуален подход при високо кръвно

Кардиологът обясни, че златният стандарт 120 на 80 е перфектен вариант, а до 130 на 85 също е приемливо. За някои възрастови категории в напредналата възраст може да се допусне кръвно до 150 за хора над 80 години. "Истината е, че ключът е в индивидуалният подход. Има естествено и изключения от нормата и правилата", каза д-р Стефанов.

При пациенти с по-висок сърдечно-съдов риск или преживени инфаркти се изисква по-стриктен контрол с по-ниски стойности на кръвното. "Въпреки това при всички, освен при много възрастните, над 140 на 90 не искаме да виждаме стойности", допълни специалистът.

Високият холестерол и наднорменото тегло

Холестеролът и кръвното налягане нямат пряка зависимост, но двете заедно значително увеличават сърдечно-съдовия риск. "Когато ги имаме заедно, техните рискове се комбинират, умножават и се натупват рисковете човек да получи усложнения", предупреди д-р Стефанов.

Наднорменото тегло е част от метаболитния синдром, който включва нарушаване на инсулиновата чувствителност, покачване на кръвната захар, пикочната киселина и множество други фактори. "Метаболитният синдром е основен генератор на съдово ниво на тези малки промени на микроскопичните кръвоносни съдове. Именно там се генерират местата, където започват измененията и в крайна сметка довеждат до инфаркти и инсулти", обясни кардиологът.

Защо България е първа по сърдечно-съдови заболявания

Д-р Стефанов изброи няколко ключови причини за тревожната статистика. На първо място е генетичният фактор - наследствеността е водещ в сърдечно-съдовия риск. От друга страна, начинът на живот в България е много предразполагащ към такива инциденти.

"Българинът обича да живее добре - да хапва, да пийва, неща, които натрупват риска", каза той. Тютюнопушенето също е основен фактор. "Статистически ние сме на първите места в Европа и по тютюнопушене, и по консумация на алкохол, и по консумация на палмово масло", добави специалистът.

България е на последно място по профилактика и пари, които се дават за профилактика на здравеопазването. "Може да се каже, че по всички лоши статистики за начин на живот българинът е на челни позиции", отбеляза д-р Стефанов.

Младежи с високо кръвно

Зачестяват случаите на все по-млади и по-млади хора с кръвно налягане. "Дори има тийнейджъри с високо кръвно налягане, с метаболитен синдром", разкри кардиологът. Това е проблем, който застъпва и при детските кардиолози, като им се налага да лекуват заболявания, които доскоро бяха основно при по-възрастните пациенти.

Профилактика от детска възраст

"Науката показва, че няма прекалено ранна възраст. Колкото по-рано започнем, толкова по-голям е ефектът дългосрочно", подчерта д-р Стефанов. Проучванията показват, че фазата на бременността, още преди раждането, зависи от начина, по който живее бременната жена, защото това се отразява на плода.

Есенно покачване на кръвното

В прехода между лято-есен-зима има статистическа значимост за покачване на кръвното налягане. Това се дължи на свиването на кръвоносните съдове, когато времето се захлажда. "Всеки трябва да следи и да прецени спрямо стойностите на апарата дали при него има нужда да се променя терапията, и ако има такава, да се консултира със специалист своевременно", съветва кардиологът.

Какво трябва да ядем

За здраво сърце д-р Стефанов препоръча 30 грама фибри на ден - зеленчуци и пълнозърнести храни. От мазнините се препоръчват Омега-3 мастните киселини. "Всяка една мазнина, когато се нагрее над 220 градуса, химичната ѝ структура се превръща в транс-мазнина, която е възможно най-лошият вид мазнина", предупреди той.

Солта трябва да се ограничава, а пресните зеленчуци и плодове са задължителни. Бързите въглехидрати - сладки неща, добавена захар, тестени изделия - тласкат към метаболитен синдром. "Проучването показва, че възможно най-лошият тип храна е процесираната храна", каза специалистът.

Водата е задължителна

Препоръката е 30 милилитра чиста вода на килограм телесно тегло. "Няма химичен процес в цялото, който да не иска вода, за да се случи. Забавяме метаболизма, ако не му даваме достатъчно вода, затормозяваме бъбреците, работата на мускулите, включително и сърцето", обясни д-р Стефанов.

Газираната вода може да замени чистата вода, но само без добавени подсладители и оцветители. "Проблемът не е в газирането на напитката, а в нейното съдържание", уточни той.

Няма безопасна доза тютюн

"Няма безопасна доза в тютюнопушенето. Една цигара статистически повишава риска", категоричен е д-р Стефанов. За стреса препоръчва редовен спорт, хобита, приятни занимания, слушане на музика и време сред природата. "Доказано е, че разходката сред природа намалява в голяма степен стреса, който е в модерното ежедневие", допълни той.

Финален съвет

"Човек трябва да се грижи за своето тяло ежедневно с насоченост и в дългосрочен план, а не просто да се пусне по течението", подчерта кардиологът. Стандартният начин на живот води до болести и усложнения.

"Сърцето е като огледало – ако го счупим, понякога може да го залепим, но никога не е като здраво. Профилактиката и превенцията е ключът към успеха. Пазете сърцето!", завърши д-р Стоян Стефанов.