Радиацията на Ледения континент надвишава в пъти тази по българското Черноморие

Екстремните условия на Антарктика предизвикват неподозирани трансформации в човешкия организъм, като променят не само функциите на кожата, но и нейния микробиом. Това показват междинните резултати от изследванията на 34-ата българска антарктическа експедиция, ръководени от дерматолога проф. Развигор Дърленски. Данните разкриват, че продължителният престой на Ледения континент води до биологична адаптация, която замества типичните човешки бактерии с такива, характерни за обитателите на Южния океан.

Микробиомна трансформация

Най-изненадващото откритие на екипа е пълната промяна на бактериалната среда върху кожата на полярниците. Само след два месеца престой, типичният за европейците "кожен пейзаж" изчезва.

"Интересното е, че преди заминаването кожният микробиом е като при обикновени здрави европейци. Когато човек прекара около два месеца тук, тези видове микроорганизми се заместват от такива, които са характерни за солените, студени южни морета", обясни проф. Дърленски, цитиран от БТА.

Това откритие доказва, че кожата е изключително динамична система, която се опитва да се слее със средата си – феномен, който може да помогне за разбирането на различни кожни заболявания.

Скритата опасност: UV радиацията

Проучването разбива мита, че опасното слънце е проблем само на плажа. Данните на учените сочат, че ултравиолетовото натоварване в Антарктика е екстремно високо, въпреки минусовите температури.

Екипът е установил, че логистичните работници, които прекарват повече време на открито, поемат дози UV радиация, които надвишават в пъти облъчването на един морски спасител за цял летен сезон в България. В отговор на тази агресия, кожата реагира със засилен синтез на меланин – древен защитен механизъм, наблюдаван дори при безгръбначните в региона.

Нови технологии за защита

За да разберат как точно студът и радиацията променят структурата на кожата в дълбочина, учените използват високотехнологична апаратура, включително ултравиолетова камера "визиоскен" и високочестотен ехограф.

На базата на събраните данни, проф. Дърленски формулира две задължителни правила за оцеляване на кожата в екстремен студ, които важат и за зимните условия в Европа:

• Строга фотозащита с кремове срещу UV лъчи;

• Интензивна хидратация за възстановяване на кожната бариера.

Бъдещите планове на екипа включват сравнителен анализ на замърсяването на въздуха между Европа и Антарктика и ефекта му върху стареенето на кожата, както и изследване на имунните молекули (цитокини), които сигнализират за скрити възпаления.