По пътя на горе нищо не взимаш, багажа ни е само делата ни, човечността и добротата ни, билетите за там не се продават не се подаряват, те се заслужават, условие добро е само едно, на доброто с добро а на лошото с още по ДОБРО

Весо Цанков и приятелят му Иван Бойчев са оказали помощ на мъж в безпомощно състояние на булевард "Христо Ботев", който е бил в средата на едното платно.

Г-н Цанков се свърза с редакцията ни за да разкаже за случая и да сподели разочарованието си от действията на останалите водачи на пътя.

Публикуване разказа без редакторска намеса:

Днес аз и моят приятел Иван Бойчев, трябваше да пътуваме до гр. Разград,  минавайки през булевард "Христо Ботев". Около 7:40 сутринта забелязахме от далеко, че има нещо в средата на дясното платно, намалихме и спряхме на аварийни, и видяхме, възрастен мъж лежащ в средата на дясното платно, помощ не можахме да му окажем, тъй като не знаехме какво се е случило, изобщо има ли счупвания, дали е блъснат, дали някакъв друг физически проблем и не посмяхме да го мърдаме, питахме го какво се е случило, дали го боли нещо, но за жалост човека не можеше да говори, просто подложихме под главата му чантата която е носел със себе си, веднага позвънях ме на тел. 112 разбира се първо пристигна Полиция след това Линейка, за радост реагираха бързо, откарам е в Болница. 

А тия всички коли, които намаляха и след това заобикаляха, а някой даже и не намаляха, наложи се да използваме светлоотразителна жилетка, да се респектират от далеко и да намалят, но без полза, не ни учуди това, че на главния път е лежал човек безпомощен даже не могъл да викне, да размаха или да  се отмести,  няма как да се разбере докато не се усети, дано на никой не се случва, даже и на тия който забелязаха и не спряха,  как, ВСИЧКИ минаващи от там го заобикаляха  с доста висока скорост, много преди нас са минали доста хора, но не са спрели, някой от Нечовечност и Безсърдечност  други от ВИСОКАТА СКОРОСТ най-вече Тираджиите Шумахерии, а една  ГОСПОЖА вече след като пристигна патрулката, от лява лента се опита да изпревари ТИР от дясно, само дето не вляза в патрулката. 

По пътя на горе нищо не взимаш, багажа ни е само делата ни, човечността и добротата ни, билетите за там не се продават не се подаряват, те се заслужават, условие добро е само едно, на доброто с добро а на лошото с още по ДОБРО. 

Не можахме да снимаме момента, тъй като в такъв момент се мислят много по важни неща.