Кризата в Близкия изток увеличава драстично енергийните разходи

Италия, Нидерландия, Франция и Испания са направили непланирани разходи в размер на над 40 милиарда евро за внос на изкопаеми горива между март и август тази година. Огромният финансов удар е пряко следствие от ескалацията на напрежението в Близкия изток и нарушените доставки през Ормузкия проток, съобщават от Euronews Bulgaria, позовавайки се на данни от Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух.

Финансовият удар върху икономиката

Според анализаторите блокираните търговски маршрути оказват безпрецедентен натиск върху цените на енергийните ресурси. Най-тежко засегната в Европейския съюз е Италия, която е натрупала 12,7 милиарда евро допълнителни разходи. Непосредствено след нея се нареждат Нидерландия с 11,5 милиарда евро, Франция с 10,8 милиарда евро и Испания с 8,8 милиарда евро.

В световен мащаб кризата е увеличила сметките за внос на изкопаеми горива с над 282 милиарда евро, като близо половината от тази сума – около 140 милиарда евро – се пада единствено на петрола.

Поскъпването вече се усеща осезаемо и от крайните потребители. Цените на бензина и дизела са скочили с близо 60 процента, което създава допълнителна тежест върху бюджетите на домакинствата и бизнеса в Европа.

Чистата енергия като спасителен пояс

На фона на глобалния енергиен шок експертите отчитат, че инвестициите във възобновяеми източници вече дават реален икономически резултат. Инсталираните след 2020 година мощности за производство на чиста енергия са спестили на страните вносителки около 36 милиарда евро от разходи за изкопаеми горива само през първите пет месеца от началото на конфликта в Близкия изток.

Испания се отличава като една от държавите, реализирали най-значителни икономии благодарение на зелената си енергетика. Въпреки това зависимостта от петрола в сектори като транспорта, авиацията и тежката промишленост е довела до допълнителен разход от около 181 евро на всеки жител заради скъпия внос.

Натиск за пълна енергийна независимост

Нарастващата финансова тежест провокира остра реакция от страна на гражданския сектор. Над 100 организации излязоха с официален призив към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да представи ясен план за поетапно прекратяване на зависимостта на общността от вноса на изкопаеми горива.

Очакванията са Фон дер Лайен да отговори на тези искания по време на годишната си реч за състоянието на Европейския съюз, която е насрочена за 16 септември. Според неправителствените организации определянето на конкретен краен срок за пълен отказ от замърсяващите горива ще гарантира сигурност за европейската икономика и ще я предпази от трусовете на международните пазари.