Изоставената жп гара чака инвестиция за милиони

Мащабният проект за изграждане на интермодален терминал в Русе за близо 60 милиона евро е блокиран заради непълен състав на управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Докато държавата бави обявяването на ключовата обществена поръчка, теренът на закритата жп гара „Русе изток – разпределителна“ остава превзет от храсти, ръждясали релси и изоставени вагони, а местната власт се опитва да подготви довеждащата инфраструктура със собствени усилия, алармира Mediapool.bg.

Проект с 20-годишна история

Бъдещият терминал трябва да бъде разположен на ключово място – в близост до Дунав мост, околовръстното шосе, индустриалния парк, свободната безмитна зона и частното пристанище „Булмаркет“. Точката е начална и за строящата се магистрала към Велико Търново, както и потенциална локация за трети мост над Дунав.

Въпреки амбициозните планове, теренът днес представлява тъжна гледка на потрошени сгради и забравени в невидим от треволяци коловоз жп цистерни. Районът е приютил фазани, които бранят територията си сред останките от някогашната жп слава на града.

През декември миналата година беше обявено, че терминалът, чиято първоначална стойност бе изчислена на близо 59,8 милиона евро (117 млн. лв.), ще се финансира по програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. с безвъзмездна помощ от малко над 49,6 милиона евро (97 млн. лв.) от Европейския фонд за регионално развитие. Планът предвиждаше НКЖИ да обяви обществена поръчка за проектиране и строеж на нова гара със седем коловоза, възстановяване на връзката с Дунав мост, нови административни сгради, митнически пункт и складове. Впоследствие обектът трябваше да бъде отдаден на частен оператор.

Бюрократичен парадокс в НКЖИ

След поредица от отлагания и смени на правителства, заветната поръчка трябваше да стартира през септември 2026 г. Месецът обаче изтича, а развитие липсва. От Министерството на транспорта обясняват, че се чака одобрение на документацията от управителния съвет на НКЖИ.

Проблемът е, че този съвет на практика е блокиран. На 2 септември транспортният министър Георги Пеев нареди освобождаването на Мария Генова от борда. Заповедта все още се обработва в Търговския регистър, а трети член на управата не е назначен. Докато съставът не бъде попълнен, държавното предприятие няма как да задвижи процедурата.

В електронния регистър за обществени поръчки още от февруари фигурират три обявления за пазарни консултации с индикативна стойност над 54,2 милиона евро без ДДС за проектиране и строителство. Предвидени са още над 870 хиляди евро за консултантски услуги и близо 96 хиляди евро за археологическо наблюдение. От ресорното министерство обаче уточняват, че тези обявления са били само информативни.

Общината изгражда пътни връзки

Докато държавната машина буксува, общината се опитва да осигури необходимите подходи към бъдещия логистичен хъб, който според държавните планове трябва да е готов едва през есента на 2029 г.

Местната администрация е осигурила 550 хиляди евро от държавния бюджет за изграждане на улица „Слатинска“. Трасето от около 1,5 километра ще свързва помпената станция „Дунарит“ с индустриалния парк и ще осигури връзка между старата жп гара и новата магистрала към Велико Търново.

„Планирането на такива проекти отнема години“, коментира заместник-кметът по устройство на територията Здравка Великова по повод тромавите процедури около отчуждаването и регулационните планове.

Успоредно с това вече е рехабилитиран булевард „Тутракан“, свързващ центъра с Дунав мост, като е осигурено отводняването, необходимо за бъдещия терминал. Общината води преговори с пътната агенция и за съвместен ремонт на булевард „България“, който е основна артерия, но в момента е тежко натоварен и задръстен с пътуващи към и от Румъния ТИР-ове.

„Предвидили сме възстановяване на подлези и пасарелки по булевард „България“, там има и доста предприятия, хотели и автобусни спирки, а пресичането на двете платна е опасно“, допълва Великова.

Стратегическо предимство за Русе

Заместник-кметът по икономическите въпроси Златомира Стефанова е категорична, че терминалът ще промени облика и възможностите на региона.

„Този интермодален терминал среща шосейни, железопътни и речни потоци и като си представим стоките, които могат да минат от тук, и работниците, които могат да се привлекат – това е все печалба за Русе. Това ще е ценен обект за града“, посочва тя.

Според нея логистичният хъб не само ще привлече нови инвеститори, но и ще облекчи трафика и ще намали вредните емисии, тъй като тежкотоварните камиони ще прехвърлят товарите си към реката и железницата.

„Като граничен град имаме специфична нужда от тази инфраструктура, защото тя поставя не само Русе, но и държавата на много по-високо ниво на свързаност, което веднага ще се отрази върху икономиката и туризма“, обобщава Стефанова.

Въпросът остава колко дълго липсата на един подпис в държавната администрация ще обрича стратегическия терен да бъде просто дом на диви птици и ръжда.