Левицата призна за конституционни еквилибристики на фона на вътрешен разпад и липса на подкрепа

Третият мандат за съставяне на правителство ще бъде използван като инструмент за пазарлък относно датата на предсрочните избори, а не за реален опит за управление. Това стана ясно от думите на заместник-председателя на БСП в оставка Калоян Паргов, който очерта стратегията на левицата в условията на задълбочаваща се политическа криза.

"Ако има някакво разбиране за датата на изборите и аргументите са адекватни, бихме могли да задържим мандата", заяви Паргов, цитиран от NOVA. Думите му разкриват план за тактическо забавяне на процедурата, което повдига въпроси за целесъобразността на подобни маневри в момент на институционален блокаж.

Конституцията като разменна монета

Въпреки че Конституцията предвижда мандатите да служат за формиране на изпълнителна власт, социалистите открито признават, че няма да търсят подкрепа за кабинет, но и няма да върнат папката веднага. Паргов оправда този ход с "молба на президента" и необходимостта от "ясна перспектива", но реалността сочи към политическа безизходица. Политическата фрагментация в 51-вото Народно събрание прави излъчването на стабилно мнозинство невъзможно, а БСП се опитва да удължи живота на парламента до договарянето на удобна за тях дата за вота.

Бюджетни илюзии и данъчен страх

Опитът на БСП да наложи своя "социален дневен ред" претърпя фиаско при гласуването на бюджета. "Бюджетът не беше харесан от никого – освен от социалистите", призна Паргов. Изолацията на левицата по икономическите теми подчертава разминаването между техните предложения и реалните възможности на хазната.

Паргов коментира и напрежението около данъчно-осигурителните промени, влезли в сила от началото на 2026 година. Той отчете като грешка подценяването на обществените страхове. "Първи януари 2026 г. плашеше много хора, а темата за данъчната реформа допълнително засилваше това напрежение", посочи той, потвърждавайки, че комуникацията на реформите е била провал.

Партия в насипно състояние

Докато се опитва да модерира националния политически процес, самата БСП е разкъсвана от вътрешни противоречия. Предстоящият конгрес на партията едва ли ще донесе обединение, прогнозира Паргов, който изрази съмнение, че смяната на лицата ще реши "системните проблеми от организационно и политическо естество".

В левицата цари усещане за изоставеност, а погледите все по-често се обръщат към президента Румен Радев. Паргов не изключи "неочакваното" – възможността държавният глава да напусне поста си, за да оглави нов политически проект, който да запълни вакуума в лявото пространство.