Скритото обезценяване на труда удря най-тежко хората с минимални доходи

Инфлацията в страната води до скрито намаление на доходите, което коства на работещите българи средно по 660 евро на година. Реалната загуба за хората на минимална работна заплата възлиза на около 25 евро месечно, докато при средните възнаграждения стопяването на покупателната способност достига 55 евро на месец. Това става ясно от изчисленията на икономиста и преподавател в УНСС проф. Боян Дуранкев.

Според макроикономическите прогнози на Българската народна банка от средата на април 2026 година, годишната инфлация у нас ще се ускори до 4 процента. На този фон задържането на показателя в рамките на 5% би било успешен сценарий.

"Ако инфлацията се укроти до около 5%, това ще бъде много добра новина", заяви Боян Дуранкев, цитиран от Радио "Фокус".

Ценови шок и външни фактори

Относително овладяната инфлация до края на годината може да се приеме като положително развитие, като се има предвид глобалната нестабилност и напрежението в Близкия изток, които пряко рефлектират върху цените на енергоносителите. Икономистът посочва, че дори при временно отваряне на стратегическите транспортни маршрути, възстановяването на балансирани цени на петрола и природния газ на световните пазари ще отнеме между три и шест месеца.

Външните геополитически фактори обаче далеч не са единственият двигател на ценовия скок у нас. Значителна част от поскъпването на стоките се дължи изцяло на вътрешни процеси и фирмена политика.

"Зад отчетените 4,1% се крие поне още един процентен пункт, генериран от корпоративния сектор", отбеляза Боян Дуранкев.

Инфлация на качеството

Експертът алармира и за друг прикрит феномен, който допълнително ощетява крайните потребители – влошаването на качеството на стоките в търговската мрежа с цел задържане на ценовите مستни.

"Имаме инфлация на качеството на продукцията, която почти не се контролира", предупреди преподавателят в Университета по застраховане и финанси.

Нужда от догонващи доходи

Като единствен адекватен отговор на икономическата ситуация Дуранкев посочва необходимостта от изпреварващо нарастване на възнагражденията спрямо темпа на обезценяване на парите.

"Европейският подход е по-бързо вдигане на минималната работна заплата, отколкото индекса на инфлацията", допълни експертът.

Въпреки че от началото на 2026 година минималната работна заплата в България официално достигна 1213 лева (620 евро), по сметки на икономиста тя трябва да нарасне до поне 645 евро, за да компенсира реалните загуби. Средното възнаграждение в страната пък трябва да гони нива от около 1425 евро.

"Няма икономист в света, който да твърди, че инфлацията е добро нещо", категоричен е Боян Дуранкев, който призовава институциите за по-активна държавна намеса и строг контрол срещу спекулата и изкривяванията на пазара.