Ударът по газовото хранилище е предупреждение към НАТО

Русия нанесе втори стратегически удар с хиперзвуковата система „Орешник“ в нощта срещу 9 януари, поразявайки най-голямото подземно газово хранилище в Европа – това в Лвовска област. Новината, която разтърси енергийните пазари, бе деконструирана от геополитическото перо Боян Чуков в ексклузивен анализ. Според него обаче, зад блясъка на хиперзвуковото оръжие се крие „странна война“, диктувана от сенчести договорки между руски олигарси и американски лобисти.

Хиперзвуков мат до полската граница

Ударът срещу газохранилището „Билче-Волицко-Ухерско“ не е просто военен успех, а геополитическо послание с адресат Брюксел и Вашингтон. Ракетата е изминала 1800 км от полигона в Астрахан до Лвов за броени минути, развивайки скорост от над 10 Маха (около 13 000 км/ч).

"Лвов е извън обсега на „Искандер“ и дроновете, а „Калибрите“ нямат силата да пробият дълбоки бункери. Единствено „Орешник“ притежава кинетичната енергия да порази обект, съхраняващ 50% от украинския газ," подчертава Чуков.

По-тревожният сигнал е географията на атаката – само на 160 км от полския град Жешов, основният логистичен хъб на НАТО за доставки на оръжие. Посланието е ясно: нито един обект, дори на границата с Алианса, не е защитен.

Инцидентът с танкера „Маринера“ – искрата в барута

Анализът свързва ескалацията с малко коментиран, но критичен инцидент в Атлантика – задържането на руския петролен танкер „Маринера“ от американските власти. Според Чуков, това действие, съчетано с опит за атака с дрон срещу резиденция на Путин, е преляло чашата.

Въпреки това, експертът отбелязва липсата на реципрочен отговор за други трагични събития, като инцидент в Херсонска област с цивилни жертви, който Москва сякаш „замете под килима“.

„Спънатият кон“ на руската армия

Тук Чуков вади на светло своята основна теза: войната се води с „вързани ръце“. Докато генералите докладват за успехи, „Путинското политбюро“ – тесен кръг от олигарси – продължава да върти бизнес със Запада.

"Да влезе олигархът Кирил Дмитриев, който фактически замести Лавров. Търговията с кръговете около Тръмп и Къшнър продължава – нищо лично, само бизнес," коментира язвително анализаторът.

Според него, липсата на удари по „центровете за вземане на решения“ в Киев е доказателство, че икономическите интереси на елита в Москва надделяват над военната логика. Армията действа като „спънат кон“, докато дипломацията е заменена от задкулисни пазарлъци.

Цената, която Европа (и ние) плащаме

Независимо от игрите на върха, реалността на терен е сурова. Украйна е изправена пред енергиен колапс – ТЕЦ-овете в Киев, Днепър и Запорожие са извън строя. Стратегията за „канцелиране“ на украинската икономика работи безотказно.

"Това оказва огромен натиск върху Европа, която е принудена да финансира една държава без икономика. И тук отварям скоба – това касае пряко и нас, българите, които обедняваме заради политиката на Брюксел," предупреждава Чуков.

Перспективата е мрачна: Европа, изтощена икономически и политически разединена, рискува да остане притисната между двата гиганта – САЩ и Русия – в новата архитектура на сигурност, която се кове с ракети и тайни преговори.