Сарказмът, който залива социалните мрежи по повoд непохватния опит за пиар на Бойко Борисов, има предостатъчно основания, за да бъде отричан. Уви!

Винаги има нещо повече! Защото глупостта никога не е сама!

Не е само суетата – имаме си и изначално сбъркана управленска стратегия. Борисов винаги е градил въздушните си кули с бомбастични приказки за магистрали, но населеното място, в което живеем (независимо дали е София, областен град или село) е предназначено на първо място за хора. И едва тогава идва всичко останало, включително удобството на автомобилистите.

По света градовете-еталони са много, но опитът на нито един не е приложен ефикасно в София, например. Тук даже въздухът е отвратителен и затова си има конкретни причини, обусловени от бездейстовето на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. И 1000 дъги и тангенти да има, ако няма бус-ленти и не достигат велосипедните алеи – няма нищо! Ако дизеловите двигатели са неотменима част от пейзажа, ако пешеходните зони са рядкост и т.н. откъде, по дяволите, ще се вземе чистия въздух?

Сега, когато сняг се сипе на парцали, неразборията в главата на Борисов стана още по-очевадна! Изведнъж се оказа, че същият този сняг носи радост на алеята в парка и мъка на магистралата. Просто е – повече паркове, повече радост!

Всъщност, никой не отрича, че има нужда от магистрали, но една управленска стратегия би трябвало да включва и радостта на народа. При това е много по-важен акцент от пътните неволи на шофьорите. Когато Борисов и Фандъкова направят София удобна за най-уязвимите – деца, бременни жени, възрасни хора, инвалиди и не на последно място пешеходците, едва тогава ще можем да говорим и за пиар.

Трудно е за разбиране, но се налага известно мисловно усилие - да се надяваме, че все някога Борисов ще разбере, че номерът не е в хващането на снежинките във въздуха, а в чистия въздух, чистия сняг и чистия смях на хората!

Тони Стефанов