Пет дни - това беше времето, необходимо на прокуратурата и МВР, за да потвърдят предизвестената смърт на всички илюзии, че от моралното тресавище, в която е потънала държавата, може да се роди внезапна справедливост.

Това пише Спас Спасов в своя анализ за Дневник.

Във вторник Софийската градска прокуратура обяви, че наказателното производство за снимките и видеозаписа от спалнята на премиера Бойко Борисов е спряно, защото самоличността на "прекрасната госпожа" (наречена от самия Борисов "Мата Хари" - бел. ред.), която вероятно ги е направила, не може да бъде установена. В друг сюжет от края на миналата седмица Специализираната прокуратура обяви, че не е открила достатъчно данни за престъпление в аудиозаписите, разпространени анонимно на 12 юни т.г. В тях глас като този на премиера Борисов детайлно демонстрира политическата вулгарност като технология за управление на държавата. Ден по-късно - в събота, стана известно, че и Министерството на вътрешните работи не е открило виновни за побоя, нанесен на журналиста Димитър Кенаров от полицаи, докато отразяваше антиправителствените протести на 2 септември т.г. С две думи - полицията и прокуратурата информираха гражданите, че всеки опит за контрол върху тези, които ги управляват, но и всеки изблик на недоволството им ще бъдат хладнокръвно наказвани - с цинизъм и арогантност.

От съобщението на прокуратурата за прекратената проверка по снимките от премиерската спалня така и не става ясно дали Борисов изобщо е бил разпитван. Без отговор остава и въпросът дали е правен опит да бъде установена самоличността на жените, които са го посещавали, за да задоволяват (по собствените му думи) "човешките му потребности". Междувременно две издания - "Биволъ" и "Е-вестник", публикуваха експертизи на снимките и видеозаписите от резиденцията на премиера. Заключението беше, че по тях без особени усилия могат да бъдат установени датите и часовете, в които е Борисов е бил посещаван от "Мата Хари". Съпоставката на тези данни със записите в дневниците на охраната биха дали отговори на всички останали въпроси.

Отказът на Специализираната прокуратура да образува досъдебно производство по другия казус - със записите на гласа като този на Борисов, е мотивиран с това, че в тях липсвали "достатъчно данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение за осъществен състав на престъпление от общ характер". "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене", казва гласът от записите. Но според Специализираната прокуратура то няма нищо общо с реалността, в която през април 2019 г. Комисията за финансов надзор действително е извършила проверка на "Еврохолд България" АД.

Предрешеният изход от проверката на аудиозаписите беше заложен още в "ключа" съм началото й. През август т.г. от Софийската градска прокуратура обявиха, че разследването на аудиофайловете ще се фокусира върху това, дали става дума за незаконно подслушване, а не върху евентуалните данни в тях за извършени престъпления. Речено - сторено!

Това, които не е търсено, няма как да бъде открито

По третия казус от последната седмица - побоя над журналиста Димитър Кенаров, данните, предоставени на електронното издание "Сега" от МВР показват, че проверката за непредизвикано насилие и незаконно задържане е приключила още на 3 декември. Но тихомълком, сякаш гузно.

Още на следващия ден след побоя синините по лицето на Кенаров бяха тиражирани в десетки снимки и телевизионни излъчвания. Но в пестеливата информация, предоставена на "Сега", следите от полицейско насилие, упражнено срещу служебно лице по време на изпълнение на журналистическите му задължения, не са коментирани. Вместо това в тях е отразено камуфлажното многословие, че "назначената комисия по категоричен начин е установила, че няма данни, които да потвърждават и да дават основание за изразената загриженост относно предполагаема атака на българската полиция". Проверката не е установила неправомерни действия на служители на МВР, довели до незаконен арест и нанесени телесни повреди на Кенаров. Открити били единствено нарушения при обработката на документите за задържането му. Но както в случая със записите на гласа "като този на Борисов", така и в този с побоя, нанесен на Димитър Кенаров, индикации за посоката на разследването бяха дадени още преди началото му. Непосредствено след инцидента на въпроса дали полицаите, извършили насилието, ще бъдат наказани, главния секретар на МВР Ивайло Иванов отговори хладнокръвно: "Няма никакъв пребит журналист."

Ето затова в България очевидното вече изглежда като паралелна и отчайващо недостижима реалност. Тази, в която живеем, е на ненаказаното зло, на остатъчния и терминално изнемощял морал.

Т.нар. "проверки" на аудиозаписите, разпространени през юли, на снимките с нощното шкафче на Борисов, както и тази за ритниците срещу Кенаров, са преки и необорими мотиви за поне три печални извода: В края на третия си мандат Борисов е затънал в тинята на онази държава, лишена от институции, която сам създаде, за да управлява еднолично.

В България, а след интервюто на премиера за сп. "Шпигел" през септември вече и половината свят, знаят, че "царят" спи гол. А легитимността му чезне като сянката на Мата Хари в огледалата на нелечима параноя. За десетте си години на власт Борисов успя да подмени защитата на реда и правото в държавата с гротескната им противоположност, а МВР да превърне в директорат на партийна милиция. Следите от репресиите ѝ вече остават по лицата на опонентите му, но не и в полицейските дневници.

Затова сега България изглежда като държава, управлявана напук и по законите на някаква институционална социопатия - демонстративно загърбила ценности и морал, отказала да учи от грешките си, опитваща се да замаже всеки стар конфликт с нов, по-тежък и по-непреодолим. В тази държава за гражданския дух са останали само няколко глътки въздух. И време само за едно усилие - като барон Мюнхаузен да се издърпа сам от тинята, преди тя окончателно да скрие хоризонта му.