Над 90% от световното население влиза в контакт с инфекциозната мононуклеоза в определен момент от живота си

По повод Световния ден на редките болести, който се отбелязва на 28 февруари, специалисти от Военномедицинска академия (ВМА) разпространиха важна информация за едно специфично заболяване, познато в масовата култура като "болестта на целувката". Става въпрос за инфекциозната мононуклеоза, причинявана от един от най-разпространените херпесни вируси - Epstein-Barr (EBV), с който над 90% от световното население влиза в контакт в определен момент от живота си.

Според д-р Димитър Комитов от екипа на Клиника по инфекциозни болести на ВМА, вирусът се предава предимно чрез слюнка - при целувка, споделяне на прибори и чаши или дори чрез капчици слюнка при говорене. Въпреки че засяга хора от всички възрасти, най-честите жертви са юноши и млади хора на възраст между 15 и 25 години.

"EBV инфектира епителните клетки на устната кухина и фаринкса, след което атакува В-лимфоцитите, водейки до тяхното активиране и системен имунен отговор," обяснява д-р Комитов. Това е причината за характерните симптоми като увеличени лимфни възли, уголемяване на слезката и черния дроб, както и продължителната умора, която може да измъчва пациентите седмици наред.

От ВМА подчертават, че инкубационният период на инфекцията е относително дълъг - между 4 и 6 седмици. Симптомите включват висока температура (често над 38 градуса по Целзий), силна умора, възпалено гърло с характерен налеп по сливиците, увеличени лимфни възли (особено в областта на шията), както и уголемяване на слезката и понякога на черния дроб.

Интересен е фактът, че при прием на антибиотици от групата на ампицилин или амоксицилин може да се появи специфичен обрив, известен като "ампицилиново морбили". Това е и една от причините специалистите да напомнят, че антибиотиците не са ефективни срещу вирусни инфекции и често погрешното им предписване води до нежелани странични ефекти.

В редки случаи заболяването може да доведе до сериозни усложнения като хемолитична анемия, миокардит, менингоенцефалит или дори разкъсване на уголемената слезка. Затова от ВМА препоръчват избягване на физическо натоварване, особено при пациенти със спленомегалия (увеличена слезка).

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничната картина и лабораторни изследвания, където характерна находка е увеличеният брой атипични лимфоцити (мононуклеари) в кръвта. За потвърждаване на инфекцията се използват специфични серологични изследвания.

Лечението е предимно симптоматично и включва почивка, хидратация и прием на антипиретици и болкоуспокояващи като парацетамол и ибупрофен. Въпреки че умората може да продължи с месеци, повечето пациенти се възстановяват напълно без дългосрочни последици.

Особено важно е да се отбележи, че след преболедуване човек остава носител на EBV за цял живот, макар и в латентно състояние. Вирусът е свързан и с някои редки, но сериозни заболявания като Burkitt's lymphoma и назофарингеален карцином, особено в определени географски райони.

"Целувките са сладки, но споделянето на чаши и прибори може да не е най-добрата идея!" – отбелязват с чувство за хумор от ВМА, но подчертават, че при съмнение за инфекциозна мононуклеоза е редно да се извърши консултация с лекар-специалист по инфекциозни болести.