Берковската духова музика се завръща в Русе след 25 години пауза за празника на школата

Русенската танцова школа "Играорци" отбелязва своя 19-и рожден ден с мащабен благотворителен концерт утре, 8 декември, в Доходното здание. Събитието, което тази година е с кауза в подкрепа на Общинския приют за безстопанствени животни, ще предложи на публиката не само фолклорна магия, но и специалното участие на Берковската духова музика.

По повод празника разговаряме със създателя и художествен ръководител на формацията Богдан Донев за предстоящия спектакъл, предизвикателствата и духа на "Играорци".

– Какво да очаква русенската публика на 8 декември?

– Много емоция, много фолклор и две премиери – „Шопски игри“ и „Македонски маками“. И, разбира се, великолепното участие на Берковската духова музика. Концертът има благотворителна кауза – средствата ще бъдат дарени на Общинския приют за безстопанствени животни – Русе. Във фоайето ще бъде поставена урна за дарения. Но преди всичко ще има музика, танци, настроение и много добрина. Каним всички – нека се повеселим с кауза!

– Защо избрахте точно Берковската духова музика за рождения ден на „Играорци“?

– Защото Берковската духова музика е истинска наслада за сетивата. Това е най-популярният духов оркестър в България, създаден още през 1902 година. Репертоарът им е пъстър, жив и темпераментен. Искахме да подарим на русенската публика едно различно преживяване. Любителите на този жанр ще останат повече от доволни – те наистина са уникални. А и 25 години не са стъпвали в Русе – време беше да ги доведем отново на наша сцена.

– Как се организира концерт от такъв мащаб? Какво стои зад кулисите?

– Трудно, различни отговорности и най-вече сериозна логистика. Обезпечаване на технически екип, организация на гостите, концепция, реклама… изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани. Танцьорите ни репетират вече два месеца и то всеки ден. Това е тежък труд – физически и творчески. Но когато видиш резултата на сцената, всичко си струва. А и самите танцьори са толкова вдъхновени, че са готови всяка свободна минута да репетират.

– Как се работи със самодейци?

– Това е най-красивото в „Играорци“. Хора с различни професии, различни възрасти – някои влизат за първи път в залата, но всички носят любов към българското, към коренчето ни. Влагат толкова душа, че когато пътуваме за фестивал, играят хора и ръченици на всяка бензиностанция, при всяка почивка. Спонтанно, ей така – от сърце. Публиката наоколо пък е очарована.

Фестивалните вечери са изпълнени със смях, танци, приятелства. С времето това се превръща в една социална общност – едно голямо семейство. Влизат в нашата зала като непознати, но след време, стават като приятели за цял живот. За мен това е най-голямото щастие и мотивация да продължавам да работя.

– На кого сте благодарен за всичко това, което се случва?

– На моя екип и на танцьорите. Без тях школата нямаше да съществува. Благодарен съм на Яница, Десислава, Мария, Тодор, Калина, Даная – на всички, с които градим „Играорци“ всеки ден. Признателен съм им от сърце.

– Догодина „Играорци“ навършват 20 години. Подготвяте ли нещо специално?

– Разбира се. За юбилея мислим отсега. Но не искам да издавам в аванс какво обмисляме. Всяка година имаме нови предизвикателства – през тази бяхме във Венеция и се представихме фантастично. Очаквам следващата година да бъде още по-силна и запомняща се. Наистина се стремя да надграждаме постигнатото.

– Твоят професионален път винаги е бил свързан с танците. Как започна всичко?

– За мен танцът е живот. Танцувам от 5-годишен – откри ме Доньо Донев и това определи цялото ми бъдеще. Работя като танцов ръководител от 19-годишен. Школата „Играорци“ започнах като хоби, което постепенно и неусетно се превърна в професионален път. Ансамбълът, школата, всичко, което създадохме – това е моят живот.