Заможни българи блокират социалните жилища с години

Богаташи масово обитават общински жилища, предназначени за социално слаби граждани, докато истински нуждаещи се остават на улицата. Разследване на "Телеграф" разкри скандалната практика, която е особено разпространена в София и големите градове на страната.

По неофициални данни, в близо половината от социалните жилища са настанени финансово обезпечени българи, които плащат символични наеми от порядъка на 80-100 лева месечно и обитават имотите с години, блокирайки достъпа на наистина нуждаещи се граждани.

Кметът на столичния район "Красно село" Цвета Николаева разкрива шокиращи случаи пред "Телеграф": "Имаме наемател, който получава 50 хиляди лева бонус и 150 хиляди лева заплата, но продължава да обитава общинско жилище." Начело в списъка с абсурдни случаи е и завеждаща медицинска сестра в частна болница, която месечно плаща между 80 и 100 лева наем.

Районът "Красно село" отдава 218 жилища, като други 6 са негодни за живеене. Същевременно 52 истински нуждаещи се граждани остават картотекирани и без покрив над главата си заради некоректни наематели.

Подмолни тактики и институционална безпомощност

"Най-често срещаното нарушение е при декларирането на доходите. Наемателите масово отказват да кажат какви пари получават," посочва Николаева. Други пък декларират умишлено ниски доходи, но парадоксално настояват за закупуване на жилищата, в които живеят.

Освобождаването на неправомерно заетите жилища се оказва почти невъзможно. "Тези, на които не им се полагат, отказват доброволно да излязат. Освобождаването се случва чрез съдебни дела, които продължават средно по 3-4 години. До момента сме иззели само 3 жилища," разкрива кметът на район "Красно село".

Фрапиращ е случаят с петчленно семейство, в което синът работи в IT сферата със заплата от 5000 лева, но използва факта, че някога майка му е кандидатствала за общинско жилище, за да живеят на символичен наем.

Промени в системата

Столичната община вече подготвя нова наредба, която цели да елиминира тези злоупотреби. Ще бъдат въведени два типа наеми – нормиран за хора с ниски доходи и пазарен за тези с по-големи възможности. Първите ще могат да останат в жилището за 5 години, а вторите – за 7 години, след което трябва да го напуснат.

Заместник-председателят на Комисията по устройство на територията, архитектурата и жилищната политика и общински съветник от групата на ПП - ДБ - СС арх. Росица Николова информира: "Столицата разполага с около 7000 общински жилища. Трудно е да се каже колко от тях стават за живеене, защото в някои от тях буквално падат таваните, липсват каквито и да било нормални хигиенни условия." Въпреки това хиляди хора чакат с години за настаняване.

Ситуацията в други градове

В Благоевград почти 40% от общинските жилища са построени след 2008 година, но липсват достатъчно подобрения. Там общинските апартаменти са 589, като наемът е фиксиран на 1 лев за квадратен метър. В картотеката на нуждаещи се лица за 2025 година са включени 77 семейства.

В Русе 133 жилища за социално слаби от общинския фонд са одобрени за продажба. От 2021 година наемателите имат възможност да закупят апартаментите, в които живеят, след като през 2004 година тази практика беше спряна поради злоупотреби с преференциални цени.

Във Варна близо 1000 човека чакат за жилище само в квартал "Младост", докато наличните апартаменти са едва 380. Най-много общински жилища се отдават под наем в квартал "Владиславово" (572). Продажбата на общински апартаменти в морската столица е спряна от близо 10 години заради злоупотреби.

Изглежда, че докато системата търси баланс между социална справедливост и ефективно управление на общинския жилищен фонд, точно онези, които най-малко се нуждаят от подкрепа, се възползват от пропуските в нея, а истински нуждаещите се остават на студено.