Николай Брънзалов: Болниците не са виновни за скъпите лекарства

Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за 25% ръст на средствата за всички медицински дейности, което се равнява на около 1 милиард евро допълнителен публичен ресурс. Искането идва само четири дни преди предсрочните парламентарни избори на 19 април и на фона на мащабен скандал за фрапантни надценки при закупуването на медикаменти от държавните лечебни заведения.

Ден по-рано стана ясно, че липсата на централизиран контрол е позволила на различни болници да купуват едно и също лекарство за редки болести с огромни разлики в цената – в един от случаите от 46 000 лева до над 150 000 лева.

Защита за болниците

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов потвърди съществуването на проблема с ценообразуването, но категорично отказа да прехвърли вината върху лечебните заведения. Според него мениджърите по места не трябва да носят отговорност за пропуските във финансовия надзор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

"Болниците не са счетоводители. Те знаят, че трябва да лекуват пациента, не да изчисляват сложни ценови разлики", заяви Николай Брънзалов, цитиран от телевизия NOVA.

По думите му отговорността за стотиците хиляди левове разлика е изцяло на институциите, които разпределят и одобряват публичните средства.

Николай Брънзалов: "Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за малки суми. На една болница лекарството е 200 лева, на друга - десетки хиляди. И никой не знае защо."

Липсващият контрол

Разкритията за ценовите аномалии бяха направени официално от заместник-министъра на здравеопазването Владимир Афенлиев. Като реакция на кризата, служебният здравен министър доц. Михаил Околийски и управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски вече инициираха спешни одити. Създадена е и работна група, която трябва да предложи пълна дигитализация на процеса по лечение с неразрешени за употреба медикаменти.

От лекарския съюз виждат изход от ситуацията единствено в създаването на централизирана система за проследяване на цените на медикаментите в болничната помощ, за да се гарантира, че държавата плаща една и съща сума за един и същ продукт.

Сметката се плаща от пациентите

Въпреки доказаните течове в системата, от БЛС са категорични, че българското здравеопазване страда от "фундаментално недофинансиране". Д-р Брънзалов аргументира искането за 25-процентно увеличение на клиничните пътеки с ръста на минималната работна заплата от 1 януари, както и с драстично скочилите разходи за енергия и консумативи.

Ако служебният кабинет на Андрей Гюров или следващото редовно правителство не осигурят искания милиард, финансовата тежест ще продължи да пада върху пациентите. По данни на БЛС българите вече доплащат над 60% от стойността на лекарствата си в аптечната мрежа и над 50% от цената за преглед при специалист.

Като дългосрочна мярка съсловната организация предлага и плавно вдигане на здравноосигурителната вноска, която у нас е фиксирана на 8%. За сравнение, в държавите с добре функциониращи здравни системи в Европа ставката варира между 10% и 15%.