БЛС алармира за фалити при липса на нов анекс

Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за незабавно подписване на анекс към Националния рамков договор и скок с поне 25% на цените на всички медицински дейности. Според съсловната организация системата работи на ръба на оцеляването заради драстичната инфлация в сектора, а диалогът с държавата е напълно прекъснат.

Затворени врати и инфлационен шок

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов беше категоричен, че лечебните заведения имат нужда от спешна финансова инжекция, за да продължат да функционират. По данни на съюза разходите в здравната система са скочили с близо 75% през последните години, което прави досегашните цени на клиничните пътеки крайно неадекватни спрямо реалността.

"Свидетели сме на редица мерки, които държавата взема в помощ на бизнеса и обществото, но системата на здравеопазването остава изолирана. Ние сме част от това общество и не можем да бъдем пренебрегвани", заяви д-р Николай Брънзалов, цитиран от NOVA.

Той подчерта, че настояването за допълнителни средства не е насочено към вдигане на лекарски заплати, а за елементарно покриване на нарасналите консумативи и режийни разходи на болниците. Опитите за преговори със служебния министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски обаче до момента удрят на камък.

"Възприемаме министър Околийски като експерт и търсихме диалог, а срещнахме затворена врата. В същото време колеги от цялата страна ни сигнализират за огромни финансови затруднения в болниците", допълни председателят на БЛС. Само ден по-рано ресорният министър контрира, че актуализация на бюджетите за клинични пътеки без гласувана национална финансова рамка от парламента е практически невъзможна.

Финансова пропаст спрямо Европа

За да илюстрира мащаба на недофинансирането у нас, д-р Брънзалов направи директно сравнение със средноевропейските стандарти. Статистиката показва, че в България държавата отделя около 1000 евро годишно за един здравноосигурен пациент, докато средното ниво за Европейския съюз е три пъти по-високо – около 3000 евро.

"Нашият бюджет е малко над 5 милиарда, докато австрийският е 52 милиарда. Нека всеки си направи сметката", обясни Николай Брънзалов. Той припомни, че въпреки скромните ресурси, медицинският сектор остава сред първите пет, които връщат най-много средства в държавната хазна под формата на данъци и осигуровки.

Риск от масови фалити

Липсата на бърза реакция от страна на изпълнителната власт крие сериозен риск от неплатежоспособност за редица лечебни заведения в страната. От Лекарския съюз отново настояват за ускорена реформа, която да прехвърли тежестта от скъпото болнично лечение към доболничната помощ и превенцията. В противен случай, предупреждават експертите, дефицитите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще продължат да се трупат, а крайната цена за това ще бъде платена от самите пациенти.