Разследващият сайт публикува смущаващи данни за въпросните съдии

Сериозни зависимости, спорни съдебни решения по знакови дела и нерегламентирани доходи от провалени европейски проекти бележат биографиите на трима от кандидатите за новия Висш съдебен съвет (ВСС) от професионалната съдийска квота, съобщават от разследващия сайт BIRD в серия от свои публикации в деня на изслушването на претендентите. Разследващите журналисти осветяват кариерния път и ключови актове на съдия Стефан Илиев от Софийския апелативен съд (САС), съдия Васил Пеловски и съдия Емилия Василева от Върховния касационен съд (ВКС). В анализите се посочват конкретни номера на дела, архивни заповеди и данни, получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които според авторите поставят под въпрос интегритета на кандидатите за кадровия орган на съдебната власт.

Съдия Стефан Илиев: от Държавна сигурност до делата на Евелин Банев - Брендо

Според данните, изнесени от BIRD, кариерата на съдия Стефан Йорданов Илиев от Софийския апелативен съд започва като кадрови офицер с чин лейтенант в структурите на бившата Държавна сигурност (ДС), където е назначен със заповед № К-3218 от 28 септември 1989 година. Впоследствие той преминава последователно през позициите на военен следовател и прокурор, преди да стане съдия — траектория, която от разследващата медия определят като „милиционерско-ченгеджийския канал".

Като докладчик по дело ВНОХД 966 от 2013 година на САС, с решение от 11 юли 2024 година съставът на Стефан Илиев изцяло оправдава Евелин Банев - Брендо, макар по делото да е депозирано и особено мнение. Скоро след това Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда. Името на магистрата се появява отново около фигурата на Банев като председател на състава по дело ВЧНД 648 от 2025 година на САС. На 29 май 2025 година съдиите Стефан Илиев, Стефан Милев и Вера Чочкова кумулират присъдите на Евелин Банев от Италия и Румъния, с което според публикацията на практика заличават десет години от общото наказание за излежаване. От BIRD посочват, че това развитие ще позволи на осъдения да поиска предсрочно условно освобождаване след два месеца, ако преди това не получи помилване от Илияна Йотова.

Същият съдебен състав — Стефан Илиев, Стефан Милев и Вера Чочкова — има и друго оспорвано произнасяне от изминалото лято, твърдят още от разследващия сайт. По тяхна информация тримата магистрати са отказали да упражнят съдебен контрол върху отказ на ад-хок прокурора Урумов да образува досъдебно производство срещу Борислав Сарафов по подаден сигнал. Според публикацията отказът на съда е бланкетен и почти лишен от мотиви, а предварително внесеното искане за отвод на състава е било изцяло игнорирано и необсъдено.

От медията припомнят и участието на Стефан Илиев като председател на състава по ВЧНД 1118 от 2025 година на САС. На 23 септември 2025 година той, заедно със съдиите Венелин Иванов и Маргаритка Шербанова, оставя в ареста кмета на Варна Благомир Коцев. Очевидци в съдебната зала разказват пред изданието, че председателят на състава категорично е настоявал да не бъде сниман. В публикацията се твърди още, че извън официалния протокол са останали неформални реплики между съдия Илиев и прокурора Калин Близнаков, след което магистратът е отказал да санкционира обвинителя заради негови твърдения, че защитата на Благомир Коцев е оказвала неправомерен натиск над свидетели. Според разследващите реалният натиск по случая е идвал от Антон Славчев, а сигналът за това наскоро е бил прекратен от Софийската градска прокуратура (СГП).

Съдия Васил Пеловски: хонорари за над 100 000 лева от провалени проекти и проверка на ГДБОП

Втората част от проучването на BIRD е фокусирана върху кандидата за ВСС съдия Васил Руменов Пеловски. Официални отговори по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет показват, че докато е заемал поста главен секретар на ВСС, той е получил хонорари за над 100 000 лева от европейски и норвежки грантове. Впоследствие всички тези проекти са обявени за провалени и по тях е наложена стопроцентова финансова корекция. Въпреки това Васил Пеловски не е възстановил сумите, тъй като Административният съд и Върховният административен съд (ВАС) отменят наложените финансови корекции.

Според справка в информационната система за разследвания „ЩРАК", цитирана от медията, магистратът е придобил недвижими имоти във Варна за значителни суми, а преди юридическата си кариера е развивал частен бизнес и е регистрирал множество търговски дружества. От BIRD поставят и въпроса защо Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е проявявала интерес към Васил Пеловски по разследване с регистрационен номер 1425 от 2020 година, като подчертават липсата на задължителен критерий кандидатите за кадровия орган да преминават през предварителна проверка в информационните масиви на МВР и ДАНС.

Съдия Емилия Василева и скандалът с електронното гласуване от 2022 година

Третият профил в публикацията разглежда кандидатурата на съдия Емилия Василева от Върховния касационен съд. Журналистите припомнят, че тя е била член на специалния смесен петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС, който с решение № 50001 от 20 февруари 2023 година потвърждава законността на изборите за професионалната съдийска квота във ВСС, проведени през 2022 година.

Според репортери на „Биволъ", следили съдебните заседания по казуса, по време на процеса са били отхвърлени редица технически обосновани искания на защитата. В окончателното съдебно решение не е включено заключението на техническата експертиза, според което от сградата на Върховния административен съд в рамките на няколко часа са били подадени над 200 гласа през интервали от две до три секунди, при общ щатен състав на съда от под 100 души. Единственият коментар на съдия Емилия Василева и нейните колеги в мотивите по този въпрос гласи: „На следващо място, вещите лица са установили няколко IP адреса, от които е гласувано многократно от различни гласоподаватели, като след направени справки са констатирали, че това са публични IP адреси на съдилища."

Източници на BIRD твърдят, че в действителност едно конкретно лице е събрало талоните за електронно гласуване на магистратите, а друго ги е въвело в системата. По случая е било образувано наказателно производство по преписка № 13475 от 2023 година на Шести отдел в Софийската градска прокуратура, което в началото на 2025 година е спряно с постановление на прокурор Христина Христова, без да има правен субект с право на обжалване пред съда. Тогава избраните магистрати така и не встъпват в длъжност, след като Народното събрание не избира парламентарната квота и впоследствие със специален закон анулира резултатите от компрометирания електронен вот за професионалната квота.