Докато Европа лети с 320 км/ч, български диспечер обслужва влакове с апаратура от соца

Две снимки на българските железници - едната от социализма, другата от днес. Ако не беше различният цвят на фотографията, едва ли щяхме да ги различим. Докато цяла Европа инвестира милиарди в модернизация на железопътната си мрежа, България показва завидна постоянство в запазването на традициите.

Европейска модернизация срещу българска стабилност

Докато Испания може да се похвали с най-голямата мрежа от високоскоростни железници в Европа - 3973 километра, а Франция, Германия и Белгия се свързват с влакове, развиващи скорост от 320 км/ч, българските железничари продължават да работят с апаратура, която би била музейна забележителност във всяка друга европейска държава.

Европейският доклад от 2024 година класира БДЖ сред най-лошите железопътни оператори в континента. В същото време страни като Полша инвестират рекордни суми от ЕС фондовете за модернизация, а дори Украйна по време на война планира преход към европейския железопътен стандарт.

"Екипи от специалисти пътуват във влаковете и правят замервания със специализирана апаратура за климатиците, които не работят," съобщава БДЖ, сякаш това е постижение, а не скандал.

Времевата капсула на БДЖ

Сравнението между двете снимки е красноречиво. Горната - черно-бяла, от времето когато България тепърва строеше социализма. Долната - цветна, от днес. И все пак апаратурата, схемите на стената, дори разположението на пулта изглеждат почти идентично.

През това време Швейцария се превърна в европейския лидер по километри, изминати с влак на жител годишно. Австрия, Дания, Финландия и Германия изградиха железопътни системи от световна класа. Дори съседна Румъния инвестира в модернизация на своята мрежа.

А българският железничар продължава да работи с технологии, които биха били интересни за музея на транспорта.

9 нови локомотива за цяла държава

БДЖ очаква "девет нови локомотива през 2025 година" - количество, с което някоя швейцарска компания би обновила гараж за служебни автомобили. За сравнение, само Китай произвежда хиляди високоскоростни влакове годишно и ги експортира из целия свят.

Същевременно пътниците на БДЖ продължават да "берат душа в нажежени купета" без работещи климатици, да чакат влакове със закъснения от часове и да се возят в композиции, които са истинска времева машина - само че в обратна посока.

Европейската зелена сделка срещу българската бежова реалност

Докато ЕС поставя железопътния транспорт в центъра на Зелената сделка за постигане на климатична неутралност до 2050 година, България демонстрира другия подход - да не се променя нищо, за да не се развали.

Европа електрифицира железопътните си линии с темпове от 3-4% годишно. Франция, Германия и други страни въвеждат ограничения за къси полети в полза на влака. А България продължава с дизелови локомотиви на линии, където електрификацията би била логична преди половин век.

"Огнен ад са вагоните на БДЖ през лятото," описва българска медия пътуването с влак в ХХI век. За сравнение - в швейцарските влакове има безплатен WiFi, работещи контакти и климатици, които не изискват "специализирани замервания".

Стабилността като стратегия

Може би има своя логика в българския подход. Докато европейските железници се стресират от непрекъснати модернизации, дигитализация и въвеждане на нови технологии, българските железничари работят в спокойна, предсказуема среда, където нищо не се променя.

Диспечерът от втората снимка може спокойно да попита колегата си от първата снимка за съвет - апаратурата е същата, схемите са същите, проблемите са същите. Има нещо трогателно в тази непоколебима верност към традицията.

Докато цяла Европа се опитва да догони бъдещето, България доказва, че се върви и назад. И то с постоянна скорост.