България има най-високи концентрации на фини прахови частици PM2.5 и PM10 в градските райони от всички страни на ЕС.

Заради това страната ни е с най-голям дял външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха в ЕС. Въпреки че през последните години тези частици се понижават, те все още са по-високи от лимитите за нивата в Съюза. Това показват данни от доклад на ЕС. 

Основните замърсители на въздуха са: прахови частици, серни оксиди (SOx), азотни оксиди (NOx), амоняк, летливи органични съединения и озон. Праховите частици обикновено се разделят на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 в зависимост от диаметъра си.

Замърсяването на въздуха има много негативни ефекти върху хората. То води до сърдечни заболявания и инфаркти - те са отговорни за 80% от случаите на ранна смърт, дължаща се на замърсяване на въздуха.

Белодробните заболявания и ракът на белите дробове са следващите най-често срещани болести, свързани със замърсяването на въздуха. Освен тях обаче то може да причини и други респираторни и сърдечносъдови болести. То може да засегне плодовитостта и бременността, както и да има негативни последствия за мозъчното развитие на бебетата и децата, което може да повлияе на успеха им в училище.

Нови проучвания показват и възможна връзка между замърсяването на въздуха и диабета тип 2 при възрастните, процеса на остаряване, болестта на Алцхаймер и деменцията. Около 400000 случая на преждевременна смърт в Европа се дължат на високи концентрации на прахови частици, а 75000 са причинени от замърсяване с азотен диоксид.

Въпреки че България значително подобри своите екологични показатели, откакто стана член на ЕС през 2007 г., страната трябва да направи повече за прилагането на екологичното законодателство, особено за подобряване на качеството на въздуха. Повече от половината от българи 59% смятат, че качеството на въздуха в България се е влошило през последните 10 години. Само 5% смятат, че то се е подобрило, а 27% смятат, че е останало същото.

Не е изненадващо, че замърсяването на въздуха е най-големият екологичен проблем за близо 60% от българите, пред нарастващото количество отпадъци, водни и селскостопански замърсявания. В България, както и във всички останали европейски страни, качеството на въздуха се е подобрило значително през последните години, а нивата на основните замърсители са се понижили – особено серните оксиди и азотните оксиди. Въпреки това много българи дишат въздух, който е вреден за здравето им, което оказва влияние върху здравната система и нивата на производителност.

България трябва да поддържа низходящите тенденции в емисиите на замърсителите на въздуха, за да постигне пълно съответствие с правилата на ЕС за качеството на въздуха. Страната трябва да намали емисиите на фини прахови частици PM10 и концентрацията на вредни вещества. Това би могло да се постигне например чрез намаляване на емисиите от производството на енергия и топлина при използване на твърди горива, както и на емисиите в транспорта и селското стопанство. Успешно приложените решения за подобряване на качеството на въздуха в градските райони са: налагане на ограничения за трафика, например зони с ниски емисии и специални такси за задръствания, въвеждане на екологичен обществен транспорт, като електрически автобуси, създаване на широки циклични мрежи, повишаване на енергийната ефективност на сградите, насърчаване на централното топлоснабдяване чрез използване на възобновяема енергия и др.

44% от българите смятат, че най-ефективният начин за справяне със замърсяването на въздуха е прилагането на по-строг контрол на замърсяването в промишленото и енергийното производство, следвани от 35%, които смятат, че въвеждането на по-строго законодателство за качеството на въздуха е по-ефективна мярка. 31% заявяват, че осигуряването на по-добро прилагане на съществуващото законодателство за качеството на въздуха е най-ефективно и също 31% посочват, че увеличаването на данъчното облагане на дейностите, които замърсяват въздуха, би било най-ефективният начин за справяне с проблема.