Новите сортове зеленчуци издържат на засушаване

Учени от Института по зеленчукови култури "Марица" и Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив разработват нови сортове зеленчуци, които са напълно адаптирани към променящите се климатични условия. Иновативните домати и пипер целят да повишат конкурентоспособността на българското земеделие и вече са отличени с награди за научни постижения, съобщават от БНТ.

Чери домати с висока хранителна стойност

Съвместната работа на двете научни институции съчетава класическа селекция със съвременни биотехнологични методи. Резултатът включва нови сортове чери домати, които се отличават с висок добив и два пъти по-голямо съдържание на витамин Ц спрямо масовите аналози на пазара.

"Изключително е важно за земеделците да произвеждат както качествена продукция, така да бъде и високодобивна, да не се влияе от климатичните условия, да бъдат устойчиви на икономически важните болести и неприятели," обяснява професор Даниела Ганева, директор на Института по зеленчукови култури "Марица".

По думите ѝ новите чери домати са лесни за отглеждане и са подходящи както за лични стопанства, така и за големи производители, тъй като остават слабо чувствителни към климатични аномалии.

Богатият генофонд при пипера

Освен домати, учените обогатяват генофонда и с нови сортове пипер. Сред тях е първият от сортотип дългоплодни – "Руевит", както и различни вариации на люти и сладки чушки, включително традиционната за Балканите капия.

"Ние работим в най-разнообразни направления – от сортотип широки, от сортотип дългоплодни... Идеята е да се задоволят изискванията и желанията на потребителите," посочва доцент доктор Величка Тодорова.

Тя допълва, че засушаването през последните години оказва изключително негативен ефект върху реколтата. Това налага търсенето на нови решения, които да направят насажденията устойчиви на продължителна липса на влага и на различни вирусни болести.

Молекулярен прайминг и биостимуланти

За да се справят с водния дефицит, експертите от Центъра по растителна системна биология и биотехнология тестват биостимуланти, извлечени от кафяви водорасли. Изследванията се провеждат в контролирана среда, където зеленчуците се подлагат на изкуствена суша.

"Биостимулантите като цяло действат върху естествените механизми на растенията, като има един механизъм – молекулярен прайминг се нарича, който на прост език активира механизмите на растенията за защита без необходимостта да има стрес и така, когато стресът дойде, растенията са вече подготвени," разяснява доктор Емил Вътов.

За да анализират процесите прецизно, изследователите замразяват пробите в течен азот. Тази процедура запазва метаболитите в плода напълно непроменени. Учените установяват, че високите концентрации на вещества като пролин и калий помагат на зеленчука да задържа вода и да оцелява при тежки условия.

"До момента установихме, че различните сортове имат различен отговор към засушаване и към третирането с биостимулант," споделя изследователят Синтия Анева.

Крайната цел на мащабния проект е да се намали чувствително употребата на химически торове в българското земеделие и да се внедрят щадящи природата технологии за растителна защита.