Мими взима своите 7 алпаки от Германия, а преди седмица се ражда най-новото попълнение в стадото - Щастие

След 20 години в Германия да се завърнеш в родината, за да създадеш ферма за алпаки. И то не каква да е ферма, а високо в Пирин или както биха казали някои - „на край света“. Тази крачка в живота си прави една българка, чиято история е вдъхновяваща.

Сред хълмовете на Пирин и на около 3 километра от село Стара Кресна. По черен път се стига до необичайната ферма на Младенка Пенчева или както близките я наричат - Мими.

Мими създава това място преди година. След 20 години живот в най-богатата германска провинция Бавария, където работи като масажист и терапевт, тя се връща в родината.

Взима своите 7 алпаки от Германия, а преди седмица се ражда най-новото попълнение в стадото. То се казва Щастие.

„Така го кръстих. Като го видях в момента. Това ми беше първата дума, която дойде в главата ми“, каза Младенка Пенчева, цитирана от bTV.

„Много им е топло тук. Те са от Перу, където е определено студено и най-интересното е, че раждат малките само на обяд, защото на обяд слънцето грее най-силно, а те нямат тази възможност да облизват бебетата и когато грее най-силно слънцето, трябва това бебе да се изсуши“, посочи тя.

Младенка има и кокошарник. От 160 кокошките в него вече са 80.

„Имаме една лисица тук, която ни навестява и най-хубавият петел ни замина, за жалост“, обясни тя.

„Животът ми беше устроен. Животът ми беше прекрасен, защото имах любовта на пациентите. Имах всичко. Определено, но това, което нямах беше здравето, което за жалост малко се наруши. - След като изживях един голям стрес със съпруга ми. Трябваше да го обслужвам година и 8 месеца на легло. Бях на границите на нервен срив. Човек в един момент сяда и се чуди заслужава ли си всичкото това и дали може по някакъв друг начин да изживее живота си, който му остава. Наложи се миналата година да направя операция от рак. Лекарите, които я направиха ми казаха, че ми дават 50% живот. Другото е в Божиите ръце. Алпаките ми дават просто спокойствието и желанието сутрин да ставам. Аз имам прекрасни деца. Големи вече, слава Богу. Прекалено много ги обичам, за да им легна на ръцете, както се казва, защото знам колко е тежко да обичаш някой и той да се стопява пред погледа ти, колко тежко е за теб. И това е нещо, което не бих могла да причиня на децата ми“, казва Мими.

Тя иска да превърне мястото в специално не само за себе си.

„Аз съм виждала семейства. Това искам и тук да направим, които примерно си взимат децата, които са психично болни или са с някаква болест и ги завеждат във фермата и си правят един уикенд с животните. Хранят се с тях. Хранят животните. Поят ги. Галят ги“, обясни тя.

Може би точно така се търси щастието, а в "Раят на алпаките" със сигурност има едно малко Щастие.