Страната ни заема 63-то място в международния индекс за върховенството на правото

България отстъпва до 63-то място от общо 143 държави в актуалното издание на Индекса за върховенството на правото, като се нарежда непосредствено между Гана и Аржентина, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Годишното изследване на международната организация World Justice Project отчита трайно влошаване на правовата среда у нас, след като през миналата година страната ни заемаше 61-ва позиция, а в предходните две издания беше на 59-о място от 142 изследвани държави. Основните причини за негативната тенденция са необезпокояваната корупция по високите етажи на властта, неефективното наказателно разследване и липсата на реални санкции за длъжностни нарушения.

На дъното в Европейския съюз

Резултатите на страната ни са част от по-широка глобална вълна на институционален спад. За девета поредна година делът на държавите, в които върховенството на правото отстъпва, превишава този на страните с отчетено подобрение — съотношението в тазгодишния доклад е 62% срещу 38%. Според авторите на изследването основната движеща сила зад този процес е задълбочаването на авторитарните практики в световен мащаб.

"Авторитаризмът вече не е просто зараждаща се тенденция – в много части на света той вече е пуснал дълбоки корени", коментира изпълнителният директор на World Justice Project, цитиран от ИПИ.

В рамките на Европейския съюз единствено Унгария продължава да се намира след България в класацията. Според експертите от Института за пазарна икономика обаче отстраняването на Виктор Орбан от власт вероятно ще се отрази положително върху унгарските показатели в следващото издание на индекса. Това създава реален риск през 2027 година България да се озове на последното място в общността. Към момента пред нашата страна се нареждат редица държави извън съюза, сред които Косово, Сенегал, Черна гора и Грузия.

Корупцията и наказателното правосъдие дърпат страната назад

Детайлният преглед на отделните показатели разкрива най-сериозните дефицити в българската институционална система. Най-ниската оценка за страната ни — едва 0,14 при 0,15 година по-рано — е регистрирана по индикатора, измерващ доколко представителите на законодателната власт не използват служебното си положение за частна облага. По този показател, който е част от фактора за липса на корупция, България попада в една група с държави като Молдова и Турция.

Сериозно изоставане се наблюдава и в сферата на наказателното правосъдие, където два ключови индикатора бележат нов спад. Ефективността на наказателното разследване у нас е оценена на 0,29 при 0,30 през миналата година, което поставя страната ни наравно с Тринидад и Тобаго и Того. В същото време ефективността на пенитенциарната система за намаляване на престъпното поведение спада от 0,32 на 0,30, нареждайки България между Нигерия и Уругвай.

Понижение се отчита и при механизмите за възпиране на изпълнителната власт. Показателят, който следи дали държавните служители търпят санкции при противоправно поведение, се свива до стойност от 0,31 спрямо 0,32 през 2025 година. Този резултат приравнява българската административна отчетност с тази в Етиопия, Украйна и Панама.

Още по-чувствителен е сривът при защитата на основните граждански права. Ефективните гаранции срещу произволна намеса в личния живот на гражданите падат до оценка от 0,34, след като през 2025 година показателят е бил 0,39. Така в тази категория страната ни се оказва в компанията на Суринам, Йордания и Катар.

Проблеми се отчитат и в работата на съдебната система по административни и граждански казуси. Зачитането на справедливия процес в административното правосъдие, което влиза във фактора за регулаторно прилагане, получава оценка от 0,37 при 0,38 година по-рано, поставяйки ни на едно ниво с Танзания. Единственият показател сред тези с най-ниски стойности, който не бележи спад спрямо предходната година, е разглеждането на гражданските дела без неразумно забавяне. Той запазва резултата си от 0,39, с което България се изравнява с Тайланд и Румъния.

Икономическата цена на слабите институции

От Института за пазарна икономика посочват, че натрупаните данни очертават позната картина на необезпокоявана корупция и широко разпространен непотизъм. Икономистите обаче предупреждават, че институционалната слабост не е само проблем на доброто управление, а представлява пряк икономически риск за държавата.

Числата в международния индекс потвърждават ясната взаимовръзка между функционирането на съдебната система и стопанското развитие. Икономическият просперитет, ценовата стабилност и ниският кредитен риск присъстват едновременно именно в онези държави, които поддържат стабилно върховенство на правото. Според анализа на ИПИ независимите и ефективни институции са ключов икономически актив и задължително условие за постигане на устойчив растеж, поради което защитата на правовата държава е пряко свързана както със свободата на гражданите, така и с благосъстоянието на обществото.