България брани кохезионните фондове от пренасочване към големите концерни
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Атанас Пеканов: Държавата връща до 200 евро за детски тренировки
България настоява за по-голям бюджет на Европейския съюз, но категорично се противопоставя на идеята гарантираните средства за регионално развитие да се пренасочват към общ европейски фонд за конкурентоспособност. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в студиото на предаването „Лице в лице" по bTV, където очерта и ключовите параметри на националния бюджет, сред които ново данъчно облекчение до 200 евро годишно за детски курсове и спорт, облагане на свръхпечалбите и освобождаване на щатове в министерствата.
Спорът за двата трилиона в Брюксел
Бъдещата финансова рамка на Европейския съюз за периода от 2028 до 2034 година продължава да разделя държавите членки. Европейската комисия предлага бюджетът да достигне 2 трилиона, което се равнява на малко над 1% от брутния вътрешен продукт на съюза. Според Атанас Пеканов тази рамка трябва да бъде достатъчно мащабна, за да покрие както традиционните политики за земеделие и регионално сближаване, така и новите икономически предизвикателства.
„Аз смятам, че той трябва да е толкова голям, трябва да е амбициозен. Когато се присъединяват по-слаби икономически страни членки, трябва да им даваш за инфраструктура, за транспорт, за развитие. Това трябва да продължи", коментира вицепремиерът в ефира на bTV.
Шест държави, сред които Германия, Австрия и Нидерландия, обаче настояват за по-малка сума, тъй като отказват да увеличават националните си вноски. По думите на Пеканов тези развити икономики всъщност извличат сериозни косвени ползи от европейските фондове. Като конкретен пример той посочи купуването на нови влакове по Плана за възстановяване, които се произвеждат именно от компании в по-богатите западни държави.
„Да, нетната им вноска може да изглежда, че те плащат повече, но реално не е точно така. Това е нашата позиция. Позиция на 17 държави, между другото", уточни Атанас Пеканов. Очаква се тежките преговори между двете групи страни да продължат през ноември и декември.
Основният риск за България в момента е предложението на Европейската комисия част от парите, които досега са били гарантирани за отделните страни, да се влеят в общ фонд за конкурентоспособност. Според вицепремиера това би принудило родните фирми да се състезават директно с най-големите европейски корпорации за финансиране.
„От една алокация, която е само за нас, само за малките и средните предприятия в България и за инфраструктура, здравеопазване и всичко друго, към подход, в който една част от този бюджет, една трета от този бюджет, отива на общоевропейско ниво и ние се борим с големите германски, френски концерни", обясни Пеканов. Българската позиция е кохезионните фондове за инфраструктура и подкрепа на бизнеса да останат непокътнати.
Енергийните цени и войната в Черно море
Вицепремиерът засегна и дискусиите в Брюксел за европейската енергийна политика. Макар системата за търговия с емисии да е помогнала за намаляване на замърсяването и развитие на възобновяемите източници, тя вече оскъпява сериозно енергията за предприятията.
„С времето видях, че наистина системата за търговия с емисии пречи на европейската индустрия. Няма какво да се лъжем. По-високи са цените в енергетиката отчасти и заради това", призна Атанас Пеканов. Като допълнителен риск за европейския пазар той посочи начина на ценообразуване при електроенергията и силната му зависимост от цената на природния газ.
По отношение на сигурността вицепремиерът изрази тревога от военните действия в Черно море и приближаването им до бреговете на страни от НАТО и Европейския съюз. Той защити позицията на премиера Румен Радев, който по думите му още като президент е предупреждавал за опасността от ескалация.
„Трябва да се търси вариант за мир, да се седне на масата, защото иначе други ще го решат този мир, а ние просто ще трябва да приемем решението им", каза Пеканов.
Бюджетният дефицит, заплатите и съкращенията
На фона на протестите на синдикатите заради минималната работна заплата у нас, вицепремиерът посочи, че досегашният автоматичен механизъм за нейното определяне е затруднил бизнеса, особено в периода на висока инфлация.
„Не трябва да се изненадваме, че българската икономика започва да губи конкурентоспособност. Това е факт", заяви Пеканов в предаването „Лице в лице". Той увери, че правителството не се отказва от вдигането на минималното възнаграждение, но трябва да се съобразява с бюджетните ограничения, тъй като ръстът му автоматично вдига и редица други държавни плащания.
„Ние правим бавна, плавна фискална консолидация, така че да намалим дефицита, но се опитваме в същото време да водим относително умерена, бих казал, център-лява политика", обясни вицепремиерът. Той отхвърли критиките, че сегашното управление носи основната вина за състоянието на хазната, тъй като проблемите са трупани с години, а Европейската комисия е обявила процедурата за свръхдефицит малко след встъпването на кабинета в длъжност.
„Нямаше как да го намалим от 5,7% на 3% за десет дни", коментира Пеканов. По думите му дефицитът в края на годината ще остане значително над прага от 3%, но държавата не бива да спира ключовите инфраструктурни проекти: „Ние трябва да инвестираме повече, не да режем капиталовите разходи."
Успоредно с това вече тече оптимизация на държавната администрация. В някои министерства са освободени по 100 до 150 служители, като процесът все още не е завършил във всички ведомства.
Нови данъчни правила и пари за родителите
Сред новите социални мерки в бюджета Атанас Пеканов открои специално данъчно облекчение за семействата, чиито деца ходят на извънкласни занимания като езикови курсове, спортни тренировки и школи. Механизмът ще работи чрез годишното данъчно деклариране и има за цел да изсветли сектора на частните уроци и школи.
„Взимате фактурата или каквото там ви издават и го подавате към НАП в следващата ви данъчна декларация. Това се приспада от вашата данъчна база и ще ви се върнат максимум 200 евро на година", разясни вицепремиерът.
По темата за предстоящите промени в налозите Пеканов разграничи различните видове плащания и уточни, че осигурителните вноски не са данъци, но призна, че част от тях ще се увеличат. Той защити и планираното осъвременяване на данъчните оценки на имотите с аргумента, че пазарните им стойности са скочили значително, а актуализация е необходима от години. Що се отнася до бизнеса, вицепремиерът определи въвеждането на данък върху свръхпечалбите като много по-подходяща стъпка отколкото трайно вдигане на корпоративния данък или промени в подоходното облагане.





















