Икономистът предлага предвидимост за данъците и осигуровките

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов предложи днес, 23 юни 2026 година, държавният бюджет за настоящата година просто да замрази съществуващото положение, за да се гарантира предвидимост на данъчната и разходната среда, съобщават от NOVA. В телевизионно интервю експертът разгледа дебатите около личните осигуровки на държавните служители, механизма за минималната заплата в еврозоната и остарелите данъчни оценки, които ощетяват общините и стимулират сивия сектор.

Осигуровките на държавните служители

“По-лесна сравнимост между частния сектор и държавния служител”, обясни Богданов по повод идеята служителите в администрацията сами да внасят личните си осигуровки. Той изтъкна, че тъй като тези суми и в момента се плащат директно от държавния бюджет, реална финансова разлика за хазната веднага няма да се усети.

Вместо резки и необмислени ходове, икономистът препоръчва правителството да изработи дългосрочен план за няколко години напред. Този план трябва да включва ясен ангажимент за промяна на доходите в администрацията, успоредно с въвеждането на схема за поетапно плащане на осигуровките, докато се достигнат стандартите в реалния сектор.

Капанът на минималната заплата

Сериозен акцент в анализа бе поставен и върху пазара на труда в контекста на пълноправното членство на страната ни в еврозоната. Според Богданов официалното минимално възнаграждение масово се използва за прикриване на реални възнаграждения в определени сектори. “Проблемът с минималната работна заплата е проблем на изсветляване на икономиката в някои браншове, където очевидно има все още недеклариран труд и недекларирани доходи от заетост”, категоричен е експертът.

Икономистът настоява за въвеждането на предвидим механизъм, тясно обвързан с реални стопански индикатори, но задължително допълнен със “своеобразни спирачки в случай на евентуална бъдеща криза”. При евентуална рецесия автоматичното вдигане на заплати по административна формула би застрашило заетостта и би увеличило безработицата. По отношение на максималния осигурителен праг той посочи, че повишението му представлява нормална индексация, следваща инфлацията и натрупания ръст на възнагражденията.

Данъчни оценки от миналия век

Сериозна критика експертът отправи към хроничното изоставане на местното облагане, напомняйки, че страната ни крета с данъчни оценки на имотите, замръзнали “практически от края на миналия век, началото на този век”. Докато реалната пазарна стойност на жилищата скочи многократно, а текущите разходи на общините за инфраструктура се увеличиха, данъчната база остава абсурдно ниска.

Това несъответствие директно подхранва сивия сектор и ощетяват местните бюджети. По думите на Богданов, поради нереално ниските оценки “сделките се сключват на изключително ниски цени, което позволява отново укриване на обороти”. Според него макроикономическият дебат трябва спешно да обхване тези деформации, за да се спре изтичането на средства и да се осветли реалният имотен пазар в България.