Българите зад граница не могат ефективно да се възползват от електронните процедури за издаване на български лични документи.

Процедурата съдържа куриозни текстове, които я обезсмислят и затрудняват, посочи Стефан Манов от обществения съвет на българите във Франция, съобщава 24 часа

"Лична карта, издавана по нормалната процедура в България струва 18 лв., а 30 евро струва това в чужбина – т.е. три пъти по-скъпо и три пъти по-бавно е нейното издаване – 90 дни. Има над 100 хиляди български лични карти с изтекъл срок. Това са документи на български граждани извън страната", посочи Манов.

В рамките на проекта „Е-консулски услуги“ на Министерството на външните работи са технически развити шест електронни административни услуги, свързани основно с издаването на български лични документи от нашите мисии в чужбина. Временните обществени съвети на българите в чужбина обаче адресираха до българските институции писмо, в което казват, че по този проект ще се похарчат много пари, без да се направят полезни неща за живеещите зад граница.

Според Стефан Манов не е бил спазен срока за обществено обсъждане и до момента няма реакция по направените от сънародниците ни зад граница коментари по проекта. Трябва да приветстваме електронните процедури, но чисто технически това няма да доведе до облекчаване на процедурата, твърдят българите зад граница.

В чужбина не може да бъде издаван електронен подпис, а в проекта се посочва, че за да се възползват от процедурата българите зад граница трябва да имат такъв, посочи Стефан Манов. Като парадокс той открои факта, че дори лицето да се е сдобило с електронен подпис, има изискване за лично присъствие при получаването на документа. Манов каза още:

"Куриозното е, че този ред на издаването на документи се прилага само 59 месеца след първоначалното издаване на документа. Българските лични карти са валидни десет години. Кой нормален български гражданин ще тръгне да си издава нова лична карта на петата година?"

Процедурата не може да се използва при първо придобиване на български документ за самоличност, отбеляза още Манов. Според него, целевата група, която визира нормативната уредба, всъщност не може да се възползва от нея.