Разхищението струва на всяко домакинство по 300 евро

Всеки българин изхвърля средно по 41 килограма храна в кофата за боклук всяка година. Този потребителски навик нанася тежък удар както върху семейните бюджети, така и върху националната икономика, като годишната финансова загуба за едно домакинство се оценява на около 300 евро.

Данните показват, че общото количество отпадъци, което генерира един жител на страната, възлиза на 94 килограма годишно, като почти половината от тях са именно хранителни продукти. Въпреки че се отчита лек спад спрямо предходни години, мащабът на разхищението остава сериозен.

9 милиарда евро загуби за икономиката

Проблемът далеч надхвърля границите на домашната кухня. По цялата верига – от производството през търговската мрежа до крайния потребител – в България се губят над 614 милиона килограма храна годишно. Тези колосални количества формират загуба от над 9 милиарда евро за икономиката на страната.

Експертите отчитат, че домакинствата генерират около 43% от тези отпадъци, докато останалата част се формира в хранителната индустрия, заведенията и търговските вериги.

Елеонора Йосифова: "И от ресторантите, и от хранителните вериги се изхвърлят големи количества продукти, освен от домакинствата, така че има съответно отражение на икономиката като цяло. Храната е един от ключовите разходи, които имаме. Да мислим малко по-пестеливо за нея", заяви тя, цитирана от БНР.

Климатичният отпечатък на разхищението

Освен чисто финансовия аспект, изхвърлянето на годна храна е и сериозен екологичен проблем. Производството на всеки продукт изисква ресурси – вода, енергия и труд, които се пропиляват безвъзвратно в момента, в който храната попадне в контейнера. Според глобалните данни, около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от разлагащите се хранителни отпадъци.

Елеонора Йосифова: "Парниковият ефект се повишава. Изключително неприятно е това да пилеем ресурс, който всъщност е много ценен", категорична е представителката на екип "Нулеви отпадъци" към сдружение "За Земята".

Как да спрем прахосването

Специалистите съветват потребителите да променят ключови свои навици, особено по време на големи празници, когато презапасяването е най-масово. Разковничето се крие в превенцията и планирането.

Елеонора Йосифова: "Най-добрият отпадък е този, който изобщо не сме създали. Така че да пазаруваме със списък, осъзнато, да не се презапасяваме и съответно да споделяме остатъците си с хора, които имат нужда".

Възможността да си позволим закупуването на повече продукти не трябва да служи като извинение за тяхното изхвърляне, допълват еколозите, напомняйки, че докато едни пилеят ресурси, хиляди хора в страната живеят в риск от бедност и изпитват недостиг на качествена храна.