Вече три десетилетия Георги Помашки живее в гръцката столица Атина. Работата му го е превърнала в най-успешния треньор в историята на гръцката лека атлетика и най-добрия български наставник в момента.

В групата на Помашки са двама от най-силните лекоатлети в света - eвропейската шампионка на троен скок Параскеви Папахристу и шампионът на континента в зала и на открито Милтиадис Тентоглу.

В началото на 80-те Георги Помашки е сред най-добрите състезатели на троен скок в Европа. Тогава е национален рекордьор. През 1988 г. настава време разделно за Помашки. Не го включват в отбора за олимпийските игри в Сеул. Решението преобръща живота му, разказва bTV.

„Това ме обиди и аз реших, че трябва да спра със спорта. Не можех да продължа още една Олимпиада. Беше късмет – 80-та в Москва бях малък, 84-та – бойкот и 88-ма беше моето време да бъда там. Събрах си багажа и дойдох тук. Имах вече семейство. Имах дъщеря. Реших, че трябва да продължа с треньорска дейност”

По този начин, следвайки съпругата си в родината й, Георги слага началото на успешната си кариера на треньор.

През лятото журналистите в Гърция го нарекоха Краля. „Е, това е малко пресилено, но чува ми се думата.”

През август европейските титли на Тентуглу и Папахристу затвърдиха реномето му на водещ наставник в Гърция.

Папахристу е голямата му гордост. От буйната тийнейджърка с тежък характер, Помашки я превръща с трудолюбива шампионка. Двамата работят заедно вече 15 години.

„Тя е много импулсивна. Има един характер - много нападателен, активен, агресивен. И това е много добре за спорта, но просто трябва да се канализира в добрата страна и това ми отне повече време. Тя се състезава прекрасно. Тя от първия опит и свършва състезанието. Тя ме облекчава в моята работа. Но имаше моменти, които бяха трудни. Не е лесно да накараш едно дете да харесва това, което ти му казваш. На нея й харесваха други неща”

През 2012-та година, в най-добрата си спортна форма в живота, Папахристу е изключена от отбора на Гърция за олимпийските игри в Лондон. Причината – седмици преди игрите публикува коментар в интернет на расистка основа. “С толкова много африканци в Гърция… Поне комарите със западно-нилския вирус ще имат домашно ядене”.

По това време Параскеви е основна фаворитка за спечелването на медал. Сега е пораснала и по-мъдра.

„Тя каквото видя, това написа. Тя го преписа. Тя просто натисна копчето и излезе при нея. Това беше едно бързо решение на едно дете. Много време си помислих какво да правим – да убием ли детето, да го спасим ли. И с търпение, с обучение – тя се промени. Тя вече има 8 медала. Има една блестяща кариера. Просто тогава едно дете направи грешка. Ами всички правят грешки.”

Оттогава кариерата на атлетката е във възходяща линия. Медали от европейски и световни първенства. Вече е и майка и най-опитната атлетка в групата на Помашки.

Георги винаги пристига преди атлетите на стадиона. Казва, че по този начин им показва уважение и желание за работа.

Последва много специален ден за мен. Тренирах на Олимпийския стадион в Атина заедно с едни от най-силните атлети в света. Тренировка под вещото ръководство на Георги Помашки. Тя започна със задължително разтягане.

Заниманието е около 90 минути. Групата тренира по два пъти на ден и 6 дни в седмица. Когато не са на лагер. Там е двойно повече.

Тройния скок е сред най-тежките и травматични дисциплини в атлетиката. Напрежението върху мускулите е огромно. Скачачите развиват около 35 км в час, а след това започва най-тежкото. Ако отскочат от дъската с десния крак, след това за стъпката трябва да се приземят не върху левия, както е удобно, а отново върху десния крак.

Упражненията са сложни. Най-често подскоци, и то изпълнявани на висока скорост.

„Много често след тренировка сядаме на едно кафе. Обсъждаме. Вкарваме ги да участват в избора на лагер, за да имаме контакт...да сме съучастници. Не само да давам указания и да изисквам. Друго е в тренировката и в спортните упражнения. Там не приемем мнение и извинения”, разказва Помашки.

Носталгията кара Помашки често да се връща в България, където са му приятелите, и често да мисли за родината. „Аз оставам българин. Не пропускам нова година да съм вкъщи. Вкъщи ми е там, в Садовец. Септември, когато почиваме, аз съм там. Сега си бях. Взел съм си силата от корена и съм готов до септември”, казва треньорът.

На последните две големи първенства Помашки като треньор печели двойно повече медали, отколкото целия български отбор. Въпреки успехите му от десетилетия, никога не е получавал предложение да работи за българската атлетика.

„Всичко не е нито пари, нито възможности. Това е сила, която трябва да я имаш вътре в себе си. Трябва да има една вътрешна сила, която да иска да го направиш”

В Гърция е оценен и уважаван. Един от най-опитните треньори в страната Димитрис Китеас е категоричен – на него се разчита за успех на олимпийските игри в Токио: „Познавам го от много време. Имаме отлични отношения. Сигурен съм, че следващата година ще бъде най-добрата за него и неговите атлети. Просто той притежава всички качества.

На въпрос дали се чувства щастлив, Помашки отговаря: Да, да, имам приятели. В цял свят имам приятели. Много богат се чувствам, много силен. Пари нямам, но много богат се чувствам.