Аз съм Златка златното момиче, нищо че май съм от бронз. Ма т’ва го разбрах онзи ден. Имам още три сестри, двете не го разбраха, щото тях не ги заляха с киселина и не ги търкаха с телени четки. Не стигна работното време, пък и почнаха да минават някакви художници. После журналисти. После снимащи за фейсбук. После кой ли не.
Така.
Направи ни оня готин скулптор, дето брат му пишеше страхотни стихчета. Той замина за Америка, ние останахме в шадравана.
Дойдоха другарките на другарите и казаха, че не е добре за бъбреците онези морски кончета да ни поливат така голи.
Дойдоха счетоводителите и спряха водата.
Дойдоха циганите и откраднаха две от кончетата.
Дойдоха общинарите и махнаха другите две кончета, вместо да махнат циганите.
Дойдоха някакви други и казаха, че трябва да ни махнат, щото не е добре за оня войник от паметника – зад него кръчми, пред него голи момичета. Като че ли за един войник има нещо по-добро.
После сложиха старите водни кончета с нови водни кончета. И пуснаха водата. От време на време. Много добре за патината.
После дойдоха едни юнаци да ни слагат лед осветление. Слагаха, докато наоколо се заледи, а когато угасна осветлението, мене и сестра ми ни заляха с киселина и ни отъркаха с телени четки, щото на архитекта му излезли киселини.
Много зле за патината.
Добре, че има фейсбук и свободно шляещи се журналисти и художници, та другите две сестри се отърваха.
После художниците отидоха в общината, ама не дадоха на журналистите да влязат и те.
Сега на нас ще ни слагат нова патина, а с другите две сестри не знам какво ще правят.
Аз предлагам, ако ще играем несесърдичовече, най-добре мен да си ме оставят така, другата почистена сестра да я патинират чат пат, третата да не я пипат въобще, а четвъртата архитектът да я препикае, като мине на куц крак по новите плочки на “Александровска” след аперитив в барчето на хотел “Вега”.
Накрая – нашата статика нещо не се връзва с вашата динамика. Демек - ние оставаме, вие си отивате.
Ми отивайте си. А нас ни оставете.