Експертът Румяна Главчева представи подробен анализ за сеизмичната опасност

Акваторията на Черно море югозападно от Кримския полуостров беше разтърсена от поредица от шест земетресения в рамките на едва девет часа, съобщава експерт-сеизмологът и дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) Румяна Главчева. Сеизмичната серия е усетена осезаемо в град Севастопол, където най-силните трусове предизвикаха сериозна тревога сред местното население в сутрешните часове и ранния следобед. По данни на международните и регионалните сеизмологични центрове, активизираното пространство се намира в непосредствена близост до бреговата ивица.

Анализ на трусовете и разминаване в данните

Сеизмичната серия се е развила в рамките на понеделник, като за период от девет часа измервателните уреди са отчели общо шест подземни труса. Основната активност е локализирана в черноморската акватория, на разстояние между 13 и 25 километра от бреговата ивица на полуострова. Според експертите, огнищата на тези земетресения са разположени на дълбочина в земната кора, което спомага за тяхното усещане на сушата.

Два от трусовете са били с по-голяма мощност и са усетени най-силно в близкия град Севастопол. Първият по-опасен трус е регистриран в 08:48 часа сутринта, а вторият е разлюлял региона в ранния следобед – точно в 14:08 часа. Наблюдава се леко разминаване в оценките за техния магнитуд между различните международни институции. Според изчисленията на Европейско-средиземноморския сеизмиологичен център и Геоложката служба на САЩ, магнитудът на тези две събития е фиксиран съответно на 4,2 и 4,5.

В същото време Главният център за специален контрол на Украйна определя изравнен магнитуд от 4,3 и за двата основни труса. Тези две по-силни събития са били предходени от четири други по-малки труса, чиято енергия е била в магнитудния диапазон от 3,3 до 3,8.

Опасност за населението и сеизмичен потенциал

Максималните усетени сътресения на сушата са регистрирани в Севастопол, където интензивността е достигнала до IV степен по 12-степенната международна скала. Румяна Главчева пояснява, че въздействия от такъв мащаб не представляват реална опасност за конструктивната цялост на сградите или за критичната инфраструктура в района. Въпреки това, те имат силен психологически ефект и предизвикват сериозна тревога у населението, особено когато се случват в часове, отредени за сън и почивка.

Подобна сеизмична проява се смята за сравнително обичайна за този конкретен регион. Статистиката на сеизмолозите показва, че на Кримския полуостров се фиксират средно около 95 земетресения в годината. Типично за района е, че трусовете са плитки – с дълбочина на огнището до 60 километра. Специалистите обаче предупреждават, че по-силните събития, генерирани директно под морското дъно, притежават потенциал за образуване на вълни цунами. Според теоретичните изчисления на учените, максималният възможен магнитуд за морските земетресения в акваторията южно от полуострова не би могъл да надмине 6,8.

Исторически разрушения и връзка с район Вранча

Сеизмичната история на Кримския полуостров показва, че регионът е уязвим не само на локални трусове, но и на външни сеизмични източници. Дълбоките земетресения от известния румънски район Вранча в миналото нееднократно са нанасяли материални щети на територията на Крим. Наред с тях, сериозни локални повреди в сградите са документирани и от местни източници – пример за това е Ялтинското земетресение от октомври 1855 година, което е било с интензивност над шеста степен.

Най-катастрофалните последици в съвременната история на региона са регистрирани през 1927 година. Тогава Черноморието е поразено от две изключително силни сеизмични събития. Първото става на 26 юни с магнитуд 6,0 и предизвиква сътресения от VI степен по южното крайбрежие. Второто земетресение е регистрирано на 11 септември същата година и е с разрушителен магнитуд от 6,8. В периода между двете големи събития, както и непосредствено след тях, се развива мащабна афтершокова серия, която допълнително акумулира повреди по постройките.

И двете исторически земетресения от 1927 година генерират вълни цунами в Черно море. При юнския трус вълните достигат височина от 16 сантиметра в Ялта, 14 сантиметра в Евпатория и 8 сантиметра във Феодосия. При септемврийското бедствие обаче цунамито е значително по-мощно, издигайки се до 53 сантиметра в Евпатория и 35 сантиметра в Ялта. Само в рамките на половин денонощие тогава учените регистрират 27 силни вторични труса. Те разрушават десетки селища по южното крайбрежие в участъка от Алушта до Севастопол. В района на град Ялта са повредени над 70% от всички съществуващи постройки, а огромни разрушения са отчетени и в Симферопол. Исторически факт е, че мощното септемврийско земетресение от 1927 година е било усетено осезаемо и по южното българско Черноморие.