Населението на България трайно падна под 6,5 милиона души

Населението на България продължава да се топи, като вече трайно се задържа под критичната граница от 6,5 милиона души. Официалните данни сочат, че страната ни наброява около 6,43 милиона жители, като демографският срив чертае стряскаща картина в регионите. В същото време се наблюдава икономически парадокс – строителството процъфтява, макар новите жилища да стоят празни, а пазарът на труда изпитва остър глад за кадри.

Това стана ясно от думите на председателя на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов, който очерта пред БНТ реалната статистическа снимка на държавата. Той категорично отхвърли спекулациите, че институцията носи отговорност за разминаванията между реалния брой хора по места и надутите избирателни списъци преди вота.

"НСИ няма никакви ангажименти към избирателните списъци. Ние изследваме колко е населението на територията на страната, включително чужденците. Право на избор обаче имат всички български граждани по Конституция, без значение дали са тук, или в чужбина", обясни Атанасов.

Изчезващият Север и демографските дупки

Спадът на населението е устойчив процес, започнал още през далечната 1985 година, когато българите са наброявали почти 9 милиона. Днес резултатите от този процес са видими най-вече в малките населени места и в Северна България. От съществуващите малко над 5200 населени места у нас, огромна част напълно пустеят.

"Почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител", разкри председателят на НСИ.

Регионалните дисбаланси са драстични. Само за десет години – между последните две преброявания, населението на област Видин е намаляло с една четвърт. Областни центрове като Смолян вече наброяват едва около 24 000 души. В контраст, вътрешната миграция продължава да изпомпва хората към София, Пловдив, Варна и Бургас, като днес едва около 25% от българите живеят в селата.

Статистиката отчита и сериозна разлика в продължителността на живота. Според данните на НСИ жените у нас живеят средно с над 7 години по-дълго от мъжете, като на 100 мъже се падат 108 жени.

Инфлация и празни апартаменти

Въпреки демографската криза, имотният пазар остава свръхактивен, създавайки илюзия за растеж. Атанасов обясни този феномен с липсата на алтернативи за инвестиране на спестяванията на българите. Това води до парадокса огромна част от новопостроените сгради да остават напълно необитаеми.

По отношение на икономиката, новите данни на НСИ отчитат успокояване на цените, като годишната инфлация към февруари 2026 година падна до 3,3%. Въпреки това усещането на хората за обедняване остава силно.

"Ние мерим инфлацията на всичките 6 400 000 души в България, а не мерим инфлацията на отделния човек. Всеки е различен. Затова личната инфлация е различна от тази, която е средна за цялата държава", посочи Атанас Атанасов.

Той обаче отбеляза, че жизненият стандарт се повишава. Докато през 90-те години на миналия век домакинствата са отделяли до 50% от доходите си само за прехрана, днес този дял е паднал под 30%. Успоредно с това безработицата е на рекордно ниски нива, като в столицата на практика такава липсва. Гладът за кадри обаче генерира сериозни подоходни неравенства – средната заплата в София достига 3500 лева, докато в голяма част от страната тя гравитира около 2500 лева.

Феноменът с хората без родина

В края на разговора беше засегнат и един слабо познат социален проблем – хората без никакво гражданство. По оценки на ООН над 10 милиона души в световен мащаб съществуват извън правните регистри на която и да е държава. Статистиката показва, че на територията на България живеят малко над 500 души с подобен статут, които на практика нямат официална родина.