Медикът осъди липсата на емпатия и призова за морал

Д-р Аспарух Илиев критикува остро проявената жестокост към 17-годишен младеж със специални потребности, който е бил свален от междуградски автобус в летните горещини заради липса на пари и изтекла карта. В своя публикация в социалните мрежи той повдигна въпроса за липсата на съпричастност сред гражданите и призова държавните институции и духовните водачи да обърнат сериозно внимание на моралния упадък.

Инцидент на пътя

Повод за реакцията е случай, при който непълнолетно момче със специални образователни потребности е оставено на междуселски път при температури от 40 градуса. Причината за действията на водача и персонала на автобуса е била изтеклата карта за пътуване на младежа и липсата на средства у него.

„Аз наистина недоумявам що за хора живеят в България - да свалиш при 40 градуса момче на 17 години със специални потребности от автобус, защото няма пари и картата му е изтекла“, коментира Илиев. Той подчертава, че състоянието на момчето предполага невъзможност то да прецени адекватно ситуацията с документите си или да се справи напълно само на пътя.

Липса на емпатия в обществото

В своята позиция Аспарух Илиев насочва вниманието към поведението на останалите пътници и персонала, като определя действията им като садизъм и лошотия. Той поставя под въпрос правото на подобно общество да изисква грижа от държавата, когато самото то не проявява елементарна човещина.

„Как жестоките садистични хора в автобус на междуселски път, оставили го на пътя, могат да имат претенции „някой да се погрижи за нас“? Сериозно, пичове, с какво сте го заслужили?“, пита реторично общественикът, добавяйки, че това е граница, отвъд която няма никакво разбиране.

Призив към институциите

Илиев критикува и фокуса на обществените и политически фигури в страната. Той призовава министър-председателя да вземе категорична позиция по хуманните въпроси, вместо да се занимава с локални конфликти, визирайки скорошни младежки пререкания в Банско, за които твърди, че съдържат и скрит антисемитски елемент.

Общественикът отправя критика и към църквата, като посочва, че патриархът трябва да говори приоритетно за моралния човешки проблем, а не да обикаля за събиране на средства по болници и църкви.

„Институциите и публичните личности трябва да поставят ясна граница, бариера, която не трябва да се преминава. А не да ми обясняват с нарисувано знаме колко „горди българи сме“ - голям праз, като сме боклуци“, завършва коментара си Аспарух Илиев, определяйки патриотарството без покритие като балканска андрешковщина.