Още 410 съоръжения по републиканската мрежа се рушат без адекватен ремонт

Над 500 моста и надлеза по републиканската пътна мрежа в България се намират в тежко състояние, като 106 от тях са оценени като "критични" и крият реална опасност от конструктивен отказ. Стъписващата статистика беше официално призната от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) след запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), инициирано от Европейския център за транспортни политики.

Документите, носещи подписа на новия председател на управителния съвет на АПИ Тодор Анастасов, който пое поста в средата на март тази година, разкриват мащабите на натрупаната инфраструктурна криза. Според официалните данни на агенцията, освен 106-те съоръжения в критично състояние, други 410 моста са класифицирани като "лоши".

Системата разчита на огледи, а не на ремонти

Официалната скала на пътната агенция определя "критичното състояние" като най-ниската възможна оценка. На практика това означава, че съответните съоръжения са на ръба на колапса и съществува непосредствена опасност от повреда на основни носещи елементи. Въпреки констатирания системен риск, поддръжката им в момента се ограничава предимно до периодични визуални огледи от областните пътни управления, вместо да се преминава към спешни възстановителни дейности.

От неправителствения сектор категорично алармират, че липсата на навременни мерки превръща тези трасета в потенциални капани за шофьорите. Проблемните участъци включват ключови мостове по първокласни пътища и автомагистрали, които пресичат реки и железопътни линии в цялата страна.

Финансова дупка от близо половин милиард лева

Изготвянето на графици за реални строителни интервенции се спъва тежко в острата липса на финансиране и институционалното забавяне. Според консултантски доклад на Световната банка, за рехабилитацията и подмяната само на най-приоритетните мостове са необходими над 430 милиона лева, разпределени в 107 отделни проекта. Агенцията е изготвила и резервен списък с още 126 съоръжения, чието възстановяване би струвало допълнителни 222 милиона лева.

Огромните средства трябва да бъдат заложени в новата Средносрочна оперативна програма 2024-2030 година към Стратегията за развитие на пътната инфраструктура. Към днешна дата обаче стратегическият документ все още виси в процедура по екологична оценка, след което тепърва ще трябва да преминава през междуведомствено съгласуване и гласуване от Министерския съвет.

Администрацията бави спасителните мерки

Докато институциите съгласуват хартиени документи, стотици хиляди българи ежедневно преминават по компрометираните трасета. От Европейския център за транспортни политики задават реторичния въпрос докога държавата ще разчита единствено на мониторинг и констативни доклади, след като признава черно на бяло, че над 500 съоръжения отдавна са извън безопасните си експлоатационни граници.

Забавянето на проектите на фона на толкова тревожна статистика поставя под директен въпрос националната транспортна сигурност, а новото ръководство на АПИ тепърва ще трябва да търси спешни механизми за избягване на фатални инциденти по пътищата.