Журналистката Анна Заркова с актуален коментар за уволнението на професор Михаил Мирчев от Софийския университет: 

"Уволниха проф. Михаил Мирчев от СУ. Заради казани думи. Етичната комисия го осъди за тях, не прие аргументите на защитата. И така направи легитимно мълчанието на ректора и другите университетски учени.

Така да е. Но ние тук нали все още можем да си кажем какво мислим?

Например аз си мисля – в лично качество – не като журналистка, а като читателка на исторически книги, че у нас някои от размножилите се в институциите Комисии по етика се очертават напоследък като нещо...доста застрашително. И изхвърлянето на проф. Мирчев от Алма матер не е единственият пример.

Но какво го усуквам! Страховито е да се съди човек – било то прост или учен – за произнесени или написани думи. А дваж по-страховито е да го осъждат и наказват за споделени мисли. Страшно е! Историята изобилства с доказателства – все трагични съдби. Не съм им била очевидец. Но те са описани от поети, писатели, историци. И вие сте ги чели сигурно.

Помните ли тоя стих? От пастора Ньомлер: Когато дойдоха за ( този и онзи…) аз мълчах (и пак мълчах, защото…); Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори."