"Безкомпромисни сме при нарушаване на закона, проверките на хотели и плажове продължават", заяви министърът на туризма, предава 24 часа. 

Страната ни вече се рекламира като дестинация, която предлага добро качество на разумна цена. Къмпингуването върху дюни и сега е забранено, с промените в закона детайлизираме санкциите. Световни хотелски вериги проучват възможността да стъпят в София и по Черноморието".

-Г-жо Ангелкова, бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев замеси името ви, твърдейки, че е имало опит за сплашването му заради публични изяви срещу дейността ви? Как ще коментирате?

-Това, което бих могла да коментирам към този момент, е, че завеждам дело за клевета, защото се правят опити за намеса на моето име и името на институцията във връзка с евентуални криминални деяния. Изключително нелепо е да се правят такива абсурдни твърдения. Абсолютно недопустимо е да се уронва по този начин престижът на институциите и да се създават внушения. Подобни връзки са абсолютно безпочвени. Изненадана съм, че човек, който е работил за българския туризъм, може да се отнася така към безспорните постижения в сектора, видни от данните на НСИ по методиката на Евростат. Дали му харесва на този господин, или не, имаме над 3,6 млн. чуждестранни туристи за периода януари-юни 2018 г., което е ръст от над 8,9% в сравнение със същия период на миналата година. Не искам да мисля, че атаките може да са част от някакъв сценарий, но обръщам внимание, че подобни непремислени послания и сигнали за “дестинация България” могат да повлияят негативно на българския туризъм.

- Г-жо министър, остана ли нещо непроверено по морето - плаж, хотел?

- Има още доста неща да се проверяват. Лятото е в разгара си, така че продължаваме с пълна сила инспекциите и по хотелите, и по плажовете.

С всяка година обаче нарушенията намаляват, което показва, че за концесионерите и наемателите на плажовете, за собствениците и управителите на хотели и на места за настаняване е все по-важно каква услуга предлагат.

- Гражданите сигнализират ли за нарушения и слабости?

- Хората все повече ни търсят и заради тяхната активност успяваме да откриваме такива фрапантни случаи като в Бяла, където 2 години апартаментен комплекс работи без категоризация и без право ползва 4 звезди, което е подвеждаща реклама. Подобен случай с фрапантно нарушаване на закона имахме и в Златни пясъци, хотел “Палма”, който категорично не отговаряше на 4-те звезди, с които се рекламираше.

- Колко звезди му отнехте?

- Стартирахме процедура за отнемане на минимум 2 звезди и ще го прехвърлим най-вероятно за категоризация към общината, освен ако не бъдат променени условията в хотела.

- А на колко хотела понижихте категорията това лято?

- Фрапиращите случаи са 19 и те са санкционирани. Три са хотелите, на които понижаваме категорията. Продължаваме проверките, надявам се да не станат повече. Но експертите ни са стриктни и аз съм безкомпромисна при нарушаване на закона.

- Концесионерите свикнаха ли с проверките предвид бурните реакции в предишни години?

- Не съм сигурна, че “свикнали” е правилната дума, те са длъжни да спазват договорите си и на първо място - закона. За нас е важно да са изрядни схемите, които те предоставят за водно спасяване, за преместваеми обекти, начинът, по който тези схеми трябва да се изготвят. Написахме специални правила как трябва да се подготвят схемите, за да ги улесним, те са на сайта на министерството. Ако това не се спазва, глобите са сурови, защото смятам, че сме направили всичко, за да ги улесним максимално. Включително и това лято имаме много сигнали. Миналата година направихме над 300 проверки само на плажовете.

- А тази година?

- Сигурно ще са повече или около това число. Някои плажове ги проверяваме повече от три пъти в зависимост от сигналите. Реагираме на всеки сигнал, хора ни изпращат снимки и видеа, за което сме много благодарни, защото можем веднага да реагираме. Имаме мобилен екип, който е цяло лято по Черноморието, налагаме доста санкции. Има един плаж, на който сме наложили глоби от 100 000 лв. Споменавам ви го като факт, не детайлизирам плажа. Но пак казвам, всеки един е длъжен да спазва законите.

- Миналата седмица публикувахте за обществено обсъждане проект за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Въвеждате групиране и категоризация на плажовете. Това какво ще помогне на туристите?

- Радвам се, че това обществено обсъждане предизвика такъв отзвук. Още от създаването на министерството обсъждаме нов метод за управление на морските плажове, който да е съобразен с индивидуалната характеристика на всеки от тях. Правихме много кръгли маси за обсъждането му, за да може всички заинтересовани да изкажат мнението си. За пореден път предлагаме този законопроект за обсъждане.

- Щом е за пореден път, като че няма голям консенсус.

- Напротив, има консенсус, но в предишните пъти в проекта бяха включени теми, които влязоха в други закони. Тази част е била винаги най-безпроблемна, защото хората смятат, че е важно плажовете да бъдат категоризирани и групирани по определен признак. Предвиждаме четири групи, в три подгрупи. За всяка група ще има методика за определяне на минималното концесионно възнаграждение, което ще доведе до разлика в разходите при всеки един плаж.

- Как ще се отрази методиката примерно на малък, отдалечен плаж, който е в четвъртата група? По-малко ли ще плаща концесионерът?

- Методиката е съвкупност от много характеристики, но когато сме правили финансовите анализи, те показват, че в малките, отдалечените от големи курорти плажове разходите на стопаните превишават приходите, затова никой не иска да ги стопанисва. Няма как да сравняваме плажа в Дуранкулак с този в Слънчев бряг например. В момента всички са под една шапка като изисквания, независимо дали плажът е в национален курорт, или е в Резово, или в Шабла.

Те са изключително красиви, но много по-малко хора ги посещават, за разлика от националните курорти. Затова смятаме, че това групиране ще предизвика интерес сред потенциални инвеститори да ги стопанисват и да развиват местния туризъм много по-добре.

- Ако плажът е в определена група, как това ще доведе до намаляване на цените и разнообразие на услугите?

- Към закона ще има специална наредба с формула с много компоненти. Ще има коефициенти, които ще казват - каква е достъпността до плажа, капацитетът на легловата база наоколо, какво е географското му положение, дали е социализиран. Има много детайли във формулата за концесионното възнаграждение и със сигурност това ще доведе до разлика в цените на услугите.

- Разчитате тези промени да доведат до намаляване на неохраняемите плажове, които сега са 95 от общо 230.

- 85 са неохраняемите плажове в момента, процесът е динамичен. От 2015 г., когато плажовете бяха прехвърлени на Министерството на туризма, намалихме неохраняемите с около 25%. Тогава имахме 35 договора за наем, сега са 77, имало е 56 концесии, в момента са над 60. За нас е важно да има стопани на плажа, за да се гарантират сигурността, безопасността, комфортът на туристите. Морският ни продукт изключително много зависи от управлението на плажовете.

- В проекта предвиждате много сериозни глоби за поставянето на плажни съоръжения върху дюните, за паркиране върху тях. Но веднага реакцията беше, че забранявате хавлията на дюните, че спъвате къмпингуването. Ще коментирате ли подобни тези?

- Всеки чете законопроекта, както му е угодно, ние винаги сме се водили от защитата на обществения интерес. Забраната за дейност върху дюните е факт и сега. Получавали сме упреци, че дюните не са защитени, разрушават се. Най-добре могат да се защитят, когато забраната е скрепена със санкции. Когато се къмпингува върху дюните, също се разрушават, не само когато се строи.

- В проекта всички глоби са завишени - хиляди левове са, има и над 10 000 лв. Това ще спре ли нарушенията?

- Завишаваме глобите и за дейност на неохраняемите плажове. Има случаи - недобросъвестни хора строят заведения на неохраняеми плажове. Сега го констатирахме в Шкорпиловци, по-миналата година имахме случай на Фичоза. Никой не ги безпокои, нищо не плащат на държавата. Някои дори събират пари за чадъри и шезлонги и гражданите плащат.

- С колко такива ситуации се сблъскахте?

- Към момента са четири плажа. На един дори бяха написали 50 лв. за две чадърчета с маса, на друг неохраняем плаж пишеше, че за гости на хотела е безплатно, а за другите е 10 лв., всякакви случаи срещаме. В закона има дупка, няма наказание за тези хора.

Единственото, което можем да направим, и ние го правим, е, когато има заведения в нерегламентирани преместваеми обекти, изискваме кметът да издаде заповед за тяхното премахване. С промените въвеждаме санкции от 50 хил. лв. глоба за юридически лица и за физически - 10 000 лв., при такава нерегламентирана дейност.

- Няма ли да ви станат много контролните функции?

- Как да са много, ние и сега проверяваме плажовете, но в тези случаи трябва да има механизъм за санкциониране на нарушителите. Няма как едни хора, които имат договор, да ги проверяваме постоянно и да им налагаме санкции, а други, просто защото са намерили една ниша, да си работят. Не плащат разходи за спасители, общината им чисти, а заведенията им работят. Супернекоректно е, затова са високи глобите.

- Търговците прибраха ли си щендерите от алеите на Слънчев бряг?

- Това, което поехме като ангажимент, е изпълнено. В рамките на инфраструктурата, която е на “Слънчев бряг” АД, няма щендери. Не мога да поема ангажимент към частната собственост, тя е неприкосновена.

Има над 300 павилиончета покрай алеята, които са в частни имоти. Ако искаме да коментираме обща визия как трябва да изглеждат павилиончетата в целия курорт, е необходимо сериозно обществено обсъждане с участието на всички собственици, на кмета. Искаме да създадем специален статут на националните курорти за комуналните дейности, инфраструктурата, рекламата, за тези дейности, където се изискват общите усилия на държавата, на бизнеса, на местните власти, за да можем да отличим наистина националните курорти.

- Кога ще стане това?

- Приключи общественото обсъждане на Закона за туризма, има много предложения, предстои съгласуване с министерствата. Надявам се септември да успеем да вкараме този огромен законопроект в парламента. Със сигурност ще има много бурни дебати, тъй като освен статуса на националните курорти има теми за зимния туризъм, етикета за качество, контрола. Надявам се до началото на следващия летен сезон да успеем да го защитим пред парламента.

- Миналата година бяха хит таксите “празен стол” и подобни на тях. Има ли ги сега?

- Засега нямаме такива “интересни” предложения в менютата. Надявам се да не се стига до такива случаи, защото може да изглеждат смешно, но нанасят вреди на туризма. Надявам се да са си взели поука. Но има достатъчно време до края на сезона.

- Много се говореше преди години, че сме нискотарифна дестинация, високият клас туристи припознават ли ни вече?

- Няма как да бъдем дестинация само за висок клас туристи. Това, по което работим и стъпка по стъпка го постигаме, е да поемем от среден към висок клас посетители. Това все повече се припознава от големите туроператори, с които работим, от всички други наши партньори. Рекламират ни като държава, която предлага добро качество на разумна цена, за разлика от 2014-2015 г., когато основно бяхме припознати като евтина дестинация. Радвам се, че 4-5-звездните хотели изчезват от предлаганията още при ранните записвания. Статистиката показва, че около 60- 70% от туристите, които посещават България (а те за първите 6 месеца са над 3,644 млн., което отново е ръст от 8,9%), избират 4- и 5-звездните хотели. Много от българските фирми, както и чуждестранните, инвестират в строителството на такива хотели и в съществуваща база, като повишават категорията ѝ на 4 и 5 звезди. Все повече международни вериги започват да гледат към Българското Черноморие и към България. Един от минусите ни е, че нямаме много световноизвестни вериги, затова част от работата ни е да привличаме големите брандове.

- Ще ги привлечете ли?

- Успяваме засега. Водим разговор с “Мериот” за техните брандове с летни продукти за Черноморието ни. Правят проучване “Фор сийзън” и “Тач”, но то е все още на ранен етап. Предстои ми важно посещение в Португалия по покана на Световния съвет по туризъм, където ще бъда ключов водещ на едно от събитията, то е с представителите на най-големите хотелски вериги. Така че се надявам да имаме по-голяма конкретика. Имаме ниша от едни 10%, които можем да запълним с висок клас туристи.

- Дъждовното лято как се отрази?

- Чакаме до седмица данните за юли от НСИ, той ще е много показателен за целия сезон. Тогава бяха многото дъждове, световното по футбол. Надявам се да запазим темповете от миналата година или да има плавен ръст.

- Спадът на турската лира няма ли да дръпне туристи от нас?

- Туристът става все по-претенциозен и търси освен високо качество сигурност и разнообразие. България успява да се позиционира като туристическа дестинация, която ги предлага. Стремим се непрекъснато да подпомагаме бизнеса, за да привлича туристи и да разширяваме крилата на туристическия сезон, всичко е обща работа и се надявам в рамките от 5 до 10 г. България да да бъде целогодишна туристическа дестинация и да достигне двойно туристическия поток, сравнено с населението.

- Лятото преваля, какво се очаква за зимния сезон?

- Успяхме да обърнем тренда и през лятото усилено рекламираме зимните си курорти. През изминалия зимен сезон, който бе най-успешният от влизането на България в ЕС по брой посещения на чужди туристи, имахме 1,6 млн. чужди визити, което е ръст с 12%. И тази година очаквам да надхвърлим 1,6 млн. и да имаме ръст. Предстоят две големи събития през сезона. Пампорово успя в сериозна конкуренция да спечели Интер ски конгреса, в Банско пък ще се проведе Световната ски купа. Така има потенциал те да привлекат повече туристи.

CV:

Възпитаник на Harvard Business School Boston (САЩ) по програма за ръководни кадри “Развитие на лидерските умения”

Магистър по право от УНСС

Има специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, по европейско право и по регионална политика и структурни фондове в Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция

Министър на транспорта в служебното правителство на Георги Близнашки

Министър на туризма от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г.

Избрана за народен представител от ПП ГЕРБ в 44-ото народно събрание

Министър на туризма от 4 май 2017