Основната заплата от 620 евро държи медиците на каишка при отказ от фиктивни пътеки

Българските лекари умишлено се държат на минимални основни възнаграждения, за да бъдат поставени в пълна финансова зависимост от болничните директори чрез системата за допълнително материално стимулиране. Това разкри пред обществеността анестезиологът д-р Йосиф Герчев в своя публикация в социалната мрежа Facebook, в която описва механизмите за институционален натиск, фиктивните хоспитализации и липсата на медицински стандарти в страната.

Фишът за заплата като каишка

За да илюстрира как работи порочната практика, медикът публикува данни от два реални фиша за възнаграждения от две различни лечебни заведения, в които изрично уточнява, че не практикува. В първия случай основната заплата на лекаря е едва 1 074 евро, докато общо начислената сума достига 5 899 евро.

Вторият документ, разпространен от специалиста, показва възнаграждението на лекар по анестезиология и интензивно лечение. Базовата му заплата по договор е 620,20 евро - точно колкото минималната работна заплата за страната. Тъй като медикът е работил на половин работен ден с отчетени 18 дни, реално начислената му основна сума е 310,10 евро. Към нея са добавени 13,02 евро за трудов стаж и професионален опит, както и 102,26 евро под формата на социални ваучери за храна. Най-голямото перо в документа е допълнителното материално стимулиране за трудови резултати по вътрешните правила за работната заплата, което възлиза на 3 903,43 евро. Така общо начислената сума набъбва до 4 328,81 евро, а след приспадане на данъка от 407,73 евро и личните осигуровки, чистата сума за получаване е 3 669,60 евро.

"И в двата случая основната заплата е под 20% от сумата. Останалото е „допълнително възнаграждение по ВПРЗ“, „еднократна сума“, „ДМС за трудови резултати“ и други. Звучи като счетоводство. Но всъщност е каишка", написа д-р Йосиф Герчев в профила си.

Според анестезиолога вътрешните правила за работната заплата се пишат еднолично от работодателя, който сам определя какво означава постигнат резултат и каква е неговата финансова стойност. Трудовото законодателство защитава медика единствено до размера на основното му възнаграждение от 620 евро, а всичко над тази сума зависи от благоразположението на ръководството и не подлежи на съдебно обжалване.

"Няма заповед, няма наказание, няма уволнение. Просто следващият фиш може да е колкото на непалски разносвач на пица. Кога пада бонусът? Не когато сгрешиш. А когато попречиш. Т.е. когато откажеш да вкараш пациент в пътека, която е от полза за таргета, но не и за здравето му. Или когато пациентите след рутинна седация започне да ги втриса един след друг и попиташ на глас „ЗАЩО?“ Примерно… След такъв въпрос обикновено следва учтиво ръкостискане и покана да си ходиш или падаш на 620 евро, с които не се плащат наем или кредит. Повечето колеги го разбират, преди да се е наложило. Затова мълчат. Аз обаче като по-глупав отказах да го разбера за 8 години стаж", коментира лекарят.

Липсата на стандарт и цената на човешкия живот

Втората сериозна пробойна в здравната система, на която д-р Йосиф Герчев обръща внимание, е пълната липса на медицински стандарт по анестезиология и интензивно лечение от 2017 година насам. Според него в момента нито един нормативен документ не регламентира задължителния брой специалисти в операционната зала, необходимата апаратура или грижата за пациента до неговото пълно събуждане.

"На практика мога да давам упойки и в гараж, ако се съглася. Когато миналата година 6-годишно дете почина след зъболечение под анестезия в Пловдив, стоматоложката беше мерена със стандарта по детска дентална медицина. Анестезиологът обаче беше мерен с „общите правила за добра медицинска практика“, защото друг аршин няма. За зъбите на детето има стандарт. Но за човека, който държи живота му, докато спи, няма", посочва специалистът.

По думите му болниците се противопоставят на въвеждането на такъв стандарт не просто от користни подбуди, а защото при сегашното финансиране от Националната здравноосигурителна каса спазването на строги правила е финансово невъзможно. За един ден интензивно лечение на пациент на дихателен апарат касата заплаща около 450 евро. При реално тежко болен човек със сепсис, бъбречна и дихателна недостатъчност, тези средства се изчерпват още преди обяд заради разходите за парентерално хранене, албумин, диализа до леглото, скъпи антибиотици и амортизация на техниката. Освен това по стандарт до такъв пациент трябва денонощно да дежури медицинска сестра, чието възнаграждение поглъща половината от клиничната сума.

"А пациентът, който не е толкова тежък, но в историята пише, че е, носи същите 450 евро. НЗОК не плаща за това колко е болен пациентът. Плаща за това какво пише в историята. Познайте кои пациенти предпочитат болниците. На практика просто едните се правят, че плащат, а другите се правят, че лекуват", допълва д-р Йосиф Герчев.

Бум на апаратната вентилация след пандемията

В подкрепа на тезата си за изкривеното финансиране лекарят изнася официални данни, получени по Закона за достъп до обществена информация. Статистиката показва, че през 2025 година здравноосигурителната каса е изплатила за интензивно лечение над 129,36 милиона евро. В тази сума са включени 245 000 дни на апаратна вентилация.

За сравнение, по време на тежките вълни от COVID-19 през 2020 година дните на апаратна вентилация в страната са били 158 000, а през 2021 година са достигнали 209 000. Това означава, че през спокойната откъм пандемии 2025 година в българските болници са отчетени с 30% повече леглодни на изкуствено дишане, отколкото по време на здравната криза и локдауните.

"Та пари се леят. Но са разпределени така, че истинският пациент е загуба, а фиктивният е печалба. За да усвои средствата и все пак да може да покрие някакво лечение, болницата трябва да се компрометира. Управителите на болниците се възползват от липсата на стандарт - да. Но са и в правото си да не го искат, защото с 450 евро на ден не могат да го изпълнят. А НЗОК е монополист", категоричен е анестезиологът, напомняйки, че от фиша на всеки работещ автоматично се удържат 3,2% лична здравна осигуровка, без никой да пита лекарите дали цените на пътеките гарантират безопасността на хората.

Веригата на страха и удобната зависимост

На въпроса защо държавата не преразпредели средствата и не въведе работещи медицински стандарти, д-р Йосиф Герчев отговаря с принципа на най-простото обяснение - неизпълнимите правила са политически удобни. Когато изискванията са реални, изрядните лечебни заведения са независими. Когато обаче правилата са неизпълними, всеки болничен директор се оказва в нарушение, а контролните органи са напълно наясно с това.

"Зависимият здравен феодал е тих и лоялен към властта. А когато стане неудобен, една проверка намира това, което винаги е било там", обяснява медикът.

Той прави препратка и към разследването за фиктивни хоспитализации в клиниката по ревматология в Пловдив. Според данните по случая лекар от отделението, който е отказал да участва в схемите, е получавал около 1 500 евро месечно, докато предполагаемите участници в нарушенията са взимали между 6 000 и 7 000 евро. След скандала Министерството на здравеопазването обяви масови проверки във всички 28 области на страната, но според анестезиолога въпросът никога не е дали ще бъдат открити нарушения, а кого точно властта ще избере да удари.

"Държавата държи работодателите с изисквания, които не могат да изпълнят. Директорите държат лекарите и сестрите с бонуси, които могат всеки момент да спрат. Никой в тази верига не е свободен. Всеки зависи от този над него и всеки знае, че другият може да го отстреля. Между моркова и тоягата има само страх. А най-отдолу, на масата, лежи пациентът и не знае абсолютно нищо от цялата тази кочина. Той сляпо се надява, че лекарят пази интересите му, докато същият може би трябва да избира между Хипократовата клетва и покрива над главата си… Така се корумпира лекар в България. Не с плик, а с обикновен фиш", завършва анализа си д-р Йосиф Герчев.