Приемането на еврото улеснява търговията и стабилизира автомобилния пазар у нас

Новите леки автомобили на българския пазар стават относително по-евтини спрямо общия инфлационен фон, като потребителите получават по-висока стойност за парите си. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители (ААП) Александър Костадинов, цитиран от БТА. Според него при автомобилите не се наблюдават резките ценови скокове, които засягат останалите стоки от потребителската кошница в последните месеци.

Еврозоната стабилизира пазара

Официалното присъединяване на България към еврозоната от началото на 2026 година допълнително улеснява търговията в сектора. Тъй като цените вече оперират директно в единната европейска валута, отпадането на валутния риск създава сигурност както за вносителите, така и за крайните клиенти. Масовите автомобили у нас остават по-достъпни в сравнение с големи европейски пазари като Германия, тъй като търговците адаптират ценовата си политика спрямо мащаба и спецификата на страната.

Данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (АСЕА) показват леко охлаждане на пазара в началото на годината. През януари 2026 година регистрациите на нови автомобили в Европейския съюз отчитат спад от 3,9 процента на годишна база. Подобна е тенденцията и в България, където през първия месец на годината са регистрирани 3218 нови коли спрямо 3995 за същия период на 2025 година. Въпреки това браншът припомня, че изминалата 2025 година е била рекордна за родната индустрия, като всеки ден са доставяни средно по 135 нови леки автомобила, предимно от сегмента на кросоувърите. Тази тенденция се очаква да се запази.

Липса на държавна политика за електромобилите

Все повече български потребители осъзнават, че инвестицията в чисто нов автомобил е дългосрочно по-изгодна от покупката на употребявана кола, чиито разходи за поддръжка нарастват лавинообразно с времето. Въпреки позитивните нагласи към новите автомобили обаче, преходът към екологичен транспорт у нас се случва изключително бавно.

"Има известно повишаване на продажбите на електрически автомобили, процентът е голям - близо 50 на сто, но като бройки не е много заради ниската база. Това е позитивен сигнал, но крайно недостатъчен," подчерта Александър Костадинов. Той уточни, че докато в Европа средният дял на електрифицираните автомобили надхвърля 22 процента, в България той е едва около 6-7 процента.

Основната причина за това сериозно изоставане е пълната липса на адекватна държавна политика. Докато развитите европейски държави предлагат субсидии за покупка на екологични коли, премии за бракуване на стари превозни средства и въвеждат нискоемисионни зони в големите градове, у нас де факто се стимулира вносът на силно амортизирани и замърсяващи автомобили.

"Обикновено оправданието е, че няма пари за такива програми, макар че въздухът в българските градове е един от най-замърсените и България е на челно място по смъртни случаи от катастрофи, и е очевидно, че трябва да се вземат мерки," коментира председателят на ААП. Според изчисленията на асоциацията, ако държавата инвестира 100 милиона лева в подобни стимули за период от три години, тя реално ще си върне над 150 милиона лева под формата на преки и косвени данъци.

Административни пречки пред бизнеса

Допълнителна спирачка пред модернизацията на националния автопарк, който продължава да бъде най-старият в Европа, е бавната законодателна работа. Проектът за Закон за електрическата мобилност се пише и обсъжда от 2021 година, но според бранша настоящите му текстове са твърде пожелателни и ако бъдат приети в този вид, няма да доведат до реална промяна.

От асоциацията критикуват остро и решението на Министерството на финансите да категоризира новите автомобили като стоки с висок фискален риск. Това създава излишна административна тежест и забавя доставките до крайните клиенти. Александър Костадинов е категоричен, че чисто новият автомобил носи нулев фискален риск, тъй като регистрацията му изисква пълна прозрачност чрез фактури, договори и европейски сертификати за съответствие.

Относно глобалните търговски процеси и евентуалните промени в митата от страна на САЩ, експертите успокояват, че не очакват те да окажат съществено влияние върху българския пазар в краткосрочен или средносрочен план.