Насилието между учениците се превръща в модел за подражание, а семействата търсят спасение в смяната на училища

Все повече родители в България се сблъскват с кошмарен избор - да оставят детето си в училище, където е тормозено, или да го преместят другаде. Случаите на агресия между ученици нарастват тревожно, а експерти и семейства предупреждават, че насилието се превръща в норма за подрастващите.

Когато синът им влиза в елитна гимназия, Елена и Румен не очакват да станат свидетели на системен тормоз. Но с течение на учебната година разбират, че нещо много сериозно не е наред.

"Ние научавахме стъпка по стъпка и виждахме как ескалира проблемът. Агресията първо беше само с думи - чисто вербална, след което децата дистанцираха избрания в случая ученик", споделя Елена.

От думи до физическа агресия

Границата между закачките и тормоза се заличава бързо. Според Румен, бащата на момчето, агресията започва в класната стая, продължава в междучасията и излиза извън училищната ограда.

"Границата започна много често да се прескача от просто невинните закачки в наистина един тормоз. Ако трябва да бъда честен, първата ми реакция беше и аз да стана агресивен, но е ясно, че това няма да доведе доникъде", признава той.

Решението на семейството е категорично - местят детето в друго училище. Радват се, че синът им е споделил проблема си преди последствията да станат необратими.

"Един голям проблем е срамът и тихото страдание, което много деца изпитват, поради срам да кажат това, което наистина преживяват и през което преминават", обяснява Румен.

Вълна от инциденти в цялата страна

Случаите на агресия между ученици се множат навсякъде в България. След фаталния инцидент в столичен мол в неделя, когато бе убито 15-годишно момче, последваха нови тревожни събития - ученик рани с нож момче в софийско училище, а момиче напръска с лютив спрей връстничка в Бургас.

Според родителите Елена и Румен, насилието все повече се превръща в пример за подражание.

"Когато ние сме били по-млади, бяхме свидетели на мутренските години. Сега се вижда едно възвръщане на мутренско поведение. Много лесно може да се размине", предупреждава Румен.

Социалните корени на агресията

Журналистът Милен Димов, чийто син също е имал проблем с тормоз в училище, вижда проблема в много по-широк контекст.

"Агресията е пропила изцяло битието ни в нашата държава. И агресията е повсеместна, тя е навсякъде. Какво по-нормално от това децата просто да копират този модел, присвоявайки го за нещо нормално? Ти трябва да си агресивен, за да вървиш напред с лакти и зъби. С юмруци да си проправяш път. И бидейки силния, да успяваш в живота. Това е съвременното Евангелие, което се проповядва", казва Димов.

"Децата не са с лошо поведение сами по себе си, а това е нещо, което те придобиват впоследствие. И ако ние, възрастните, не обръщаме внимание и не успеем да намерим начин за комуникация с децата си, това ще се отрази на начина, по който те реагират и се отнасят към другите деца", допълва Елена.

Мащабите на проблема

Проучвания показват тревожна картина - всяко трето семейство в България е засегнато от насилие, а едно на всеки две деца е било жертва или свидетел на агресия.

"В цяла България този проблем е сериозен. На някои места може да се говори повече, а някои случаи да достигат до медийното внимание. Но ако се разровим в статистиките на отделите за закрила на детето, социалните служби, Детската педагогическа стая, то ние ще разберем, че този проблем има много по-сериозни мащаби, отколкото можем дори да си представим в момента", предупреждава Юлия Андонова от Фондация "ПУЛС".

Системен подход вместо само наказания

Експертите са категорични, че проблемът не може да бъде решен само от една институция.

"Този проблем няма да се реши само от полицията, няма да се реши само от социалните служби, няма да се реши само от училището. Ние всички трябва да го решим заедно", настоява Андонова.

Милен Димов подчертава необходимостта от промяна в подхода към агресивните ученици.

"Те не са непременно вече криминален контингент. Голяма част от тях са там по линията на някаква мода и те са напълно спасяеми. Но трябва спешно в българското училище да влязат хора, които не просто да извадят нафталиновите книги и учебници отпреди един век, а напротив - които да заговорят на техния език, които знаят какво се случва в техните глави и какви са техните дефицити", казва журналистът.

Агресията като вик за помощ

Юлия Андонова от Фондация "ПУЛС" предлага различна гледна точка към проблема.

"Агресивното, девиантното поведение на младежите е техният вик за помощ и подкрепа, начин да привлекат вниманието на възрастните към това, че с тях се случва нещо много страшно. В момента важният разговор е как ние да помогнем на децата, които нараняват своите връстници. Разбира се, ние не подкрепяме девиантните прояви, но ние сме до децата и младежите, за да може да преодолеят това поведение и да израснат като различни възрастни", обяснява тя.

Семейството като основа

В новото си училище синът на Елена и Румен открива по-добра среда. Урокът е болезнен, но ги сплотява още повече като семейство.

"Те трябва да се научат да общуват и да бъдат искрени, да не се срамуват. А ние като родители трябва да се научим да бъдем техните приятели, но не просто дружки, а да бъдем хората, които са на тяхна страна. Хората, които могат да помогнат да се сложат граници, които разбираемо да бъдат възприети", казва Румен.

"Атмосферата в семейството, нещата, които се научават от децата в семейството, примерът, който те виждат, и любовта, която получават, разбирането, уважението - всичко това те ще го предадат след това и така ще бъде и в обществото", завършва Елена.