Мъжът трябва да служа жена си, казва дядо Димитър.

105-годишен обущар живее сам в село Костел в дебрите на Еленския балкан.

Димитър Аврамов е роден през далечната 1912 г. Той е само на четири годинки, когато баща му заминава на фронта в Първата световна война и никога повече не се връща. Майка му остава войнишка вдовица и е принудена да се грижи сама за Митко и за по-голямата му сестра.

След като навършва десетина години, Митко е изпратен да чиракува в град Елена в дюкяна на един обущар. Там той усвоява занаята, който ще се превърне в професията на живота му, пише търновският в. "Борба".

След като се прибира в родното си село, младият Димитър отваря свой собствен дюкян и бързо си спечелва славата на най-добрия майстор обущар в околията. Оженва се за най-личната мома – Донка, дъщерята на кмета на Костел.

„Тъстът ми каза: „Ти си само още на 20 години, но вече имаш професия и занаят и бъдещето е пред тебе. Затова на драго сърце те приемам за мой зет и те правя член на семейството си. И през всичките тези години този човек ме обичаше като свой син”, връща се в спомените столетникът.

Дядо Димитър и съпругата му се радват на дълъг семеен живот - повече от 70 години. Баба Донка обаче умира след прекаран тежък инсулт през 2014 г. на 93-годишна възраст. През последните месеци от живота си, прекарани на легло, за нея се грижи верният й съпруг, който по това време вече е навършил 102 години. Той пере и къпе своята бабичка, готви и се грижи за къщата.

За съпружеския си живот бившият обущар споделя, че с жена си никога не са се карали сериозно. А на въпроса каква е тайната на брачното щастие, с усмивка отговаря: „Мъжът трябва да слуша жена си и да не й се противи. Така, както аз слушах моята”.

Освен верен на жена си столетникът е и заклет непушач и трезвеник.

„Тъстът ми постоянно ме критикуваше: „Абе, вземи запали една цигара, че да замиришеш на мъж”. Ама на мен цигарите не ми харесваха и така и никога не ги пропуших”, обяснява дядо Димитър.

През целия си живот столетникът не се е разделял с обущарския чук и калъп и твърди, че това е осмислило живота му. Освен смъртта на своята другарка в живота, дядо Димитър получава и още един жесток удар от съдбата - губи единия си син.

Днес достолепният старец се гордее със своите внуци и правнуци, които са се изучили и са станали „големи и богати хора”. Всеки от тях е поел по собствения си път в живота, дядо Митко е останал сам в празната къща в старопланинското село навръх Балкана.

Доскоро в двора на стареца е имало животинки, за които сам се е грижил. Сам е отглеждал и зеленчуците в малката си градинка. Сега за възрастния мъж се грижи жена от селото, която идва да го наглежда. В Костел живеят около 60 души.

А денят на столетника минава предимно в малката стаичка с бумтящата през зимата печка, телевизора и стария радиоапарат. Въпреки напредналата си възраст дядо Димитър твърди, че се чувства добре. Имал само малки проблеми с кръвното. За разлика от други хора на неговата възраст, той не е загубил жаждата си за живот и се моли да е жив и здрав, за да се порадва и на останалите годинки, които Бог му е отредил.