От 1900 г. до 1904 г. Херменгилд Шкорпил е учител в Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе

Херменгилд (Херменегилд, Хермингилд, Херман, Хермин) Шкорпил е роден през 1858 г. във Високе Мито, Източна Чехия, тогава в пределите на Австрийската империя. Той и брат му Карел Шкорпил са сред немалкото чужденци пристигнали в България и допринесли за просперитета на току-що освободената държава. От 1880 г. учителства последователно в Пловдив, Сливен, София, отново Пловдив, Русе и Варна, където трайно се установява и става председател на Варненското археологическо дружество. Научните му приноси са в областта на археологията, историята, геологията, хидрогеологията, карстологията, флората, полезните изкопаеми, почвите, педагогиката, музейното дело и др. След като отдава 43 години от живота си на България, умира на 25 юни 1923 г. във Варна.

От 1900 г. до 1904 г. Херменгилд Шкорпил е учител в Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе. Активно се занимава с проучвателска и събирателска работа и участва в дейността на Природоизпитателното дружество. Описва и подрежда археологическите находки събрани в училището. В резултат на подадена молба за създаване на музей, Министерството на просвещението официално признава сбирката, под името Археологически музей при реална гимназия „Княз Борис“. Той, заедно с Естественоисторическия музей към същата гимназия, за чието създаване принос има и Херменгилд, поставят основите на музейното дело в Русе и представянето на живото и неживото наследство пред широка аудитория, пишат от Регионален исторически музей - Русе.

През 1914 г. се появява книга първа от „Материали за археологическа карта на България“. Това е „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, издаден от Комисията за старините при Народния археологически музей и отпечатан в Царската придворна печатница. Впечатлява с обема, точността, многоаспектността, картировката. Авторът му е Карел Шкорпил, но всъщност частта „Предисторическите селища“ е написана от Херменгилд. Реално той е съавтор на този изключителен основополагащ труд в изучаването и остойностяването на местното наследство, който на по-късен етап подтиква следващите поколения изследователи към по-подробно проучване на обекти в каньона на р. Русенски Лом.