С боб и царевица, вместо бюлетини, са гласували българите след Освобождението
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Днес всеки има право да гласува и е призован, вече говорим за електронни, виртуални бюлетини, но как е започнало всичко след Освобождението? Кога и как се е гласувало в България?
В първите няколко парламентарни избора след Освобождението все още нямало хартиени бюлетини, разказва пред БНТ директорът на Държавния архив Михаил Груев.
"Общо взето са предпочитали бобовите растения, бял и черен боб, царевица и боб и т.н. тоест контрастни семена, които дават възможност за относително бързо и лесно броене", разказа доц. Михаил Груев.
Прилагало се при двупартийната система - консерватори и либерали - и било доста практично при ниския процент на грамотни българи - 3,3 на сто. Следват избори, в които се дублират цветни бюлетини и бобови растения докато се наложи само бюлетината. Но трябва да се знае, че цветната бюлетина също е създадена, за да помага на неграмотните да се ориентират по-добре за кого да гласуват.
Лилавата бюлетина на Демократическата партия, оранжевата бюлетина на земеделците, виненочервената на работническата партия или това са комунистите, розовата за социалдемократите. Цветовете са известни и това са традиционните партийни цветове на тези партии.
Когато основните цветове не стигали, партията получавала бяла бюлетина. Като символ на приемственост цветни бюлетини бяха използвани и на първите демократични избори у нас. Колкото до избирателните права - в началото такива имали само мъжете над 21 години. Изключени били жените и лицата без установено местожителство като например каракачани. Трудно било и за селяните, които по онези времена трябвало да пътуват километри, за да гласуват в Околийския център.
"Когато рискуваш и да те набият по пътя шайкаджии, т.е. привърженици обикновено на управляващата партия, това е било свързано и с поемането на личен риск", разказа още доц. Михаил Груев.
Омъжените жени над 21 години получават правото да гласуват през 1938, а жените започват да бъдат избирани едва през 1945-а. Друг интересен момент е какво пише в старите избирателни списъци - разглеждаме списък от 1903-та, в който освен имената на хората фигурира задължително и занятието им.
"Хамалин, тенекеджия, столар, което дава много добра демографска информация и за социалния профил на тези хора, на това с какво са се занимавали - касапин, студент, фурнаджия, пенсионер - това е много рядко, защото пенсии са получавали само единици", допълни доц. Михаил Груев.
Трябва да отбележим, че освен пенсионерите безработните тогава също са много малко.
Ловец на трюфели: Плащаме си в Русе, но не можем да влезем в...
Отказаха резервации по морето заради лошото време
Росица Георгиева получи благодарствена грамота от Драгомир...
Златан Златанов оглави листата за парламентарните избори на...
Златан Златанов оглави листата за парламентарните избори на...