Как биват изнудвани непослушните държави?
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Публикуваме коментар на Петър Волгин , споделен пред БНР, относно българския План за възстановяване:
Със сигурност българският План за възстановяване не е съвършен. Също толкова сигурно е, че той би могъл да бъде поправен и да изглежда по-добре. Само че ожесточението, с което ЕК громи този план, ме кара да мисля, че нашите европартньори се вдъхновяват в критическия си устрем далеч не само от конкретни несъвършенства на документа.
Всъщност Планът за възстановяване, както и изобщо всякакво еврофинансиране са много удобни инструменти, за да бъдат накарани някои непослушни държави да се приберат в кошарата. Казано съвсем политически некоректно, Брюксел използва паричните лостове, за да налага с тях по главите онези страни, които не изпълняват нарежданията. Точно по тоза начин действат евроначалниците по отношение на Полша и Унгария. Правителствата на тези държави, известни с независимото си поведение спрямо Брюксел, постоянно са заплашвани, че няма да видят и евро, ако продължават с независимата си политика.
А България изглежда още по-лесна за изнудване. Нашият политически елит много често е показвал, че е склонен лесно да се предава на външния натиск. Всъщност твърдата позиция на почти всички български партии по отношение на започването на преговори на Северна Македония с Евросъюза е изключение от това тъжно правило. До този момент политическият ни елит не отстъпва на външния натиск и съвсем правилно настоява, че ще пуснем Скопие да преговаря с ЕС в момента, в който съседите се откажат от антибългарската си политика и престанат да фалшифицират историята.
И наистина не е лесно да устоиш на този натиск. Той е многопосочен. България е натискана да промени справедливата си позиции от Брюксел, от различни европейски столици, от Вашингтон. А настоящият План за възстановяване е изключително удобен повод да бъдем изнудвани. Логиката на това изнудване е обидно проста: съгласявате се да правите каквото ви кажем за Македония и веднага ви пускаме парите, а пък ако продължавате на упорствате, нито едно евро няма да получите.
Съгласен съм, че подобна логика няма нищо общо с възвишените евроатлантически ценности, които, постоянно ни обясняват, били пътеводната светлина, която сочела пътя на развитите държави.
Само дето реалността няма нищо общо с прокламираните идеали. В реалността те карат да си затвориш четирите реактора в Козлодуй, ако искаш Брюксел да те приема в обятията си. А най-голямото лицемерие в този случай е, че еврошефовете прекрасно знаеха, че реакторите са напълно безопасни. И въпреки това ни накараха да ги затворим. Направиха го, водени не от грижата за безопасността, а за да изпълнят лобистките си ангажименти пред могъщите енергийни производители, на които Козлодуй пречеше.
Сега пък ни натискат да затворим колкото се може по-скоро въглищните си централи. И пак ни навират в носа някаква благородна идея за чиста околна среда. А това, че прехвалената „зелена сделка“ ще лиши от препитание хиляди хора, това, че най-печеливши от нея ще се окажат не обикновените граждани, а правилните бизнесмени, по никакъв начин не вълнува брюкселските чиновници. За тях е важно да си изпълнят „аджендата“ и изобщо не се интересуват от цената.
Другото, за което много обичат да настояват европейските чантаджии, е „върховенството на закона“. Любим термин им е този, защото не означава нищо. Толкова нищо не означава, че винаги можеш да кажеш на някоя държава как при нея няма „върховенство на закона“ и заради това да ѝ спреш финансирането. Разбира се, това се казва на непослушните държави. Оказва се, че ако слушаш, при теб винаги има „върховенство на закона“ и финансирането си тече гладко.
Същото се отнася и до един друг термин – „демокрация“. Американският президент тези дни си организира конференция на сателитите, наречени за благозвучие „демокрации“. Тоест, възнаграждаваш послушните държави с термина „демократични“, а непослушните заклеймяваш като „авторитарни“. Например Унгария, която е член и на ЕС и на НАТО, не беше поканена на този височайши форум. Демек, Вашингтон не я признава за „демокрация“.
Тук само ще напомня, че през 2019 г. именно кандидатът на опозицията спечели кметското място в столицата Будапеща. Ако Унгария действително беше царство на деспотизма и потискането на свободата, както често я описват световните либерални медии, подобно нещо никога нямаше да се случи. Само че големите началници не се съобразяват с подобни факти. За тях Виктор Орбан е кръволок, а Унгария е бастион на тиранията.
Така е, ако не подскачаш щастливо под фалшивите трели на брюкселската свирка, си деспот и в държавата ти няма никакво „върховенство на закона“. Ако, напротив, чинно изпълняваш указанията, се демократ и с „върховенството на закона“ всичко е точно. Свиквайте с този нооговор, защото ще го чувате все по -често.
Депутат предлага да има директни влакове от Русе за София и...
Авария спря влака от Русе до Варна
Депутат предлага да има директни влакове от Русе за София и...
Липса на персонал: 90% от хотелите по морето затварят след...
Росица Георгиева получи благодарствена грамота от Драгомир...