Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък...
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Когато бях малък баба и дядо, като почти всички хора на село, гледаха овце.
Около нова година овцете почваха да се агнят, като почти всяка година, горе долу точно по това време, в средата на януари, се случваше някое агънце да се разболее. Тогава баба го прибираше вкъщи, слагаше го в една щайга до печката и го хранеше с мляко от лимонадена бутилка с бебешки биберон на гърлото.
Аз спях в съседната стая, но много често се случваше през нощта, когато печката угасне, на агънцето да му стане студено и да се промъкне в леглото при мен, където се свиваше на кравай и заспиваше до гърба ми:. Ако пък се случваше със сестра ми да спим на едно легло, тогава агънцето се мушваше между нас.
Видях тази снимка и все едно видях детството си. Баба и дядо ги няма вече, Бог да ги прости, както го няма и детството, но спомените остават. Като разказах това на децата си, те умряха от смях. Не можело агнето да спи в леглото, представяте ли си, така ми казаха - не било хигиенично. И тогава, без да се усетя, от устата ми излезе онази фраза - "аха, значи кучета и котки може, а агънца не може, така ли"
Без да се усетим лека полека ставаме от зрители на детски филмчета в участници в тях: И се сещам за онази песен - "къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък..."
Костадин Костадинов
Депутат предлага да има директни влакове от Русе за София и...
Отказаха резервации по морето заради лошото време
Депутат предлага да има директни влакове от Русе за София и...
Отказаха резервации по морето заради лошото време
Ловец на трюфели: Плащаме си в Русе, но не можем да влезем в...